Скулптора

11.

Окръжният прокурор на Лос Анджелис Каунти Дуейн Брадли беше неотстъпчив човек и не проявяваше търпение към никого, който дори обмисляше да наруши закона. Той беше на шейсет и една и прокурор от трийсет години. Избраха го за окръжен прокурор през 2000 година. Когато полагаше клетва, Брадли каза на служителите си да не се страхуват, да преследват престъпните елементи и да търсят справедливост винаги и на всяка цена. Той живееше по това правило.

Брадли беше нисък и пълен, с останала достатъчно бяла коса, която да покрива слепоочията му. Закръглените му бузи бяха яркорозови и ожесточено се тресяха, когато се мъчеше да докаже нещо. Имаше избухлив нрав и ако името на играта беше жестикулиране, Брадли определено беше шампион. Накратко, той приличаше на превъзбуден мафиотски дон, който е решил да се поправи.

Тази сутрин вместо да потегли към работното си място на Уест Темпъл Стрийт, Дуейн Брадли отиде в полицейското управление при капитан Барбара Блейк. Той беше в кабинета й от пет минути, когато на вратата почука Хънтър.

— Влез — извика Барбара от бюрото си.

Робърт влезе и затвори вратата.

— Искала си да ме видиш.

— Аз исках да ви видя — обади се Брадли от ъгъла на стаята.

Хънтър с нищо не показа, че е изненадан от присъствието на окръжния прокурор.

— Прокурор Брадли — поздрави го той с учтиво кимане, без да му подаде ръка.

— Детектив — отвърна Брадли.

Робърт отмести очи към капитан Блейк за няколко секунди и после отново погледна прокурора.

— Не съм дошъл да губя нито вашето, нито моето време с глупости — започна направо Брадли. — Всички сме много заети и съм ви признателен за това. — Той замълча за ефект по силата на навика. — Робърт Хънтър. Вие сте определен за водещ детектив в разследването на убийството му. Лично аз ще наблюдавам разследването. — Прокурорът наклони глава към папката на бюрото на капитан Блейк. — Прочетох първоначалния ви доклад, детектив. Видях и снимките от местопрестъплението. — Брадли започна да крачи из стаята. — За трийсет години като прокурор не съм виждал такова нещо, а съм виждал доста извратени неща, повярвайте ми. Това не е било убийство, а безпрецедентно зверство. Страхлив, умопомрачен акт на невъобразимо насилие, извършен от отрепка, която не заслужава да бъде наричана човек. Ще настоявам за смъртно наказание за този негодник. По дяволите, ще върна проклетата гилотина за това гадно копеле. И ще се усмихвам доволно, когато главата му се търкулне на земята. — Лицето му започна да порозовява. — И що за извратено нещо е оставил?

Никой не отговори.

— Снимките от местопрестъплението показват абсолютно хаотична сцена, напълно несъвместима с изблик на неистов гняв. В доклада ви обаче се предполага, че всичко е било внимателно обмислено предварително. Твърдите, че убиецът е планирал да загуби контрол?

— Не — отвърна Хънтър.

Брадли се намръщи.

— Какво не?

— Не е изгубил контрол.

Прокурорът зачака, но той не добави нищо повече.

— Проблеми с говора ли имате? Можете ли да съставяте цели изречения?

— Да.

— Какво да? — Брадли погледна капитан Блейк, сякаш питаше: „Наистина ли си възложила на този човек да ръководи разследването?“

— Да, мога да съставям цели изречения.

— Тогава изплюйте камъчето, ако обичате. Съставете колкото изречения искате и развийте твърдението си отпреди малко.

— Кое твърдение?

— Занасяте ме, по дяволите! — В ъгълчетата на устата на Брадли се появи слюнка. — Онова, което казахте, че убиецът не е загубил контрол.

Хънтър повдигна рамене.

— Извършителят е използвал необикновено оръжие, за да разчлени жертвата, вероятно ежедневен домакински електрически нож за рязане на месо. Преди да го направи, е очертал с маркер линиите на разрезите на ръцете и краката на жертвата. Най-малко след едната ампутация убиецът е използвал медицински щипки или форцепс, за да запуши артериите и да ограничи кървенето, удължавайки с няколко минути живота на жертвата. За да сътвори скулптурата, са му били необходими няколко парчета тел и каноколит. И никъде другаде в къщата няма кръв, освен в онази спалня. — Робърт остави прокурорът сам да направи извода.

Брадли продължаваше да го гледа със същото изражение на лицето, което говореше: „Не разбирам какво искаш да кажеш.“

— Извършителят е носел всичките тези неща със себе си — обясни капитан Блейк. — Влязъл е в къщата напълно подготвен за деянието. Освен това при наличието на огромното количество кръв на местопрестъплението няма начин убиецът да не се е изцапал, когато е приключил. Липсата на кървави следи на други места в къщата предполага, че извършителят се е преоблякъл, преди да излезе от спалнята, и вероятно е натъпкал окървавените си дрехи в найлонов чувал. — Тя прибра паднал кичур коса зад ухото си. — Въпреки хаотичното състояние на местопрестъплението в самия убиец няма нищо хаотично, Дуейн. Планирал е всичко, до последния детайл.

Брадли си пое дълбоко дъх и прокара ръка по устните си.

— Дерек ми беше не само колега, но и приятел. — Тонът му се промени и сега той сякаш се обръщаше към съдебни заседатели с встъпителна пледоария. — Познавам го от повече от двайсет години. Ял съм и съм пил в дома му много пъти, както и той в моя. Познавах жена му. Познавам дъщерите му. Аз ще ги придружа в моргата за официалното разпознаване на трупа. — Мускулите на челюстта му се стегнаха. — Те все още не знаят всичките садистични подробности за смъртта на баща им. Не знаят за скулптурата. Не съм убеден дали трябва да знаят. Това ще ги съсипе психически. — Погледът му обходи кабинета и се върна на Хънтър. — Дерек беше отличен прокурор и беше отдаден на семейството си. Всички се почувствахме тъжни и лишени от един изключителен човек, когато преди няколко месеца му поставиха диагнозата рак на белите дробове, но това… — Отново погледна крадешком папката и снимките на бюрото на капитан Блейк. — Това не е за вярване.

Ако очакваше някой да отбележи нещо, окръжният прокурор остана разочарован.

— Барбара ми каза, че първата ви линия на разследване е да проверите всички закононарушители, които Дерек е изпратил в затвора през годините — продължи той след кратко мълчание.

— Да, нещо такова — потвърди Хънтър.

— И аз бих започнал оттам, затова може би имате малко мозък в главата си. — Брадли разкопча сакото на костюма си, извади визитна картичка от вътрешния си джоб и му я подаде. — Това е най-добрият ми следовател.

Хънтър прочете името на визитката — Алис Бомонт, Бюро за разследване към Окръжната прокуратура на Лос Анджелис Каунти.

— Тя е гениална, когато трябва да се проучи животът на някого. Компютърен гений. Има достъп до всичките ни архиви и други. Алис ще ви помогне да намерите каквото и досие да ви трябва във връзка със съдебните дела на Дерек.

Робърт пъхна визитката в джоба на якето си.

— Надявам се, че не сте от онези, които се страхуват да работят с жена, по-умна от тях — усмихна се прокурорът.

Хънтър отвърна на усмивката му.

— Най-много ме притеснява фактът, че през годините Дерек изпрати зад решетките куп отрепки. Много от тях заловени от вас. — Брадли отмести поглед от Робърт към капитан Блейк. — Или от друг детектив от отдела ти, Барбара. Процедурата е елементарна. Вие ги хващате, ние подготвяме обвиненията срещу тях и ги представяме в съда. Съдията председателства и дванайсетте съдебни заседатели ги осъждат. Разбирате ли накъде бия?

Капитан Блейк не каза нищо.

Робърт кимна.

— Ако убийството на Дерек Никълсън е било отмъщение, тогава той е само една брънка от дълга верига.

— Правилно. — На лъскавото чело на окръжния прокурор избиха капчици пот. — Ако са отмъстили на Дерек, защото е бил прокурор в някое старо дело, тогава по-добре заловете по-скоро извратената откачалка. Не го ли сторите… може да очакваме още трупове.