Скулптора

54.

Гарсия току-що беше приключил да чете досиетата, които му беше дала Алис, когато Робърт отвори вратата на кабинета. Пътуването от кафене „Гръб“ до Главното управление на полицията му беше отнело повече време от очакваното.

— Трябва да прочетеш това — рече Карлос още преди Хънтър да стигне до бюрото си.

— Какво е?

— Затворнически досиета и списъците с посетители на Алфредо Ортега и Кен Сандс.

Робърт се намръщи и погледна Алис, която си наливаше кафе.

— Капитан Блейк каза да действам и аз го направих — сухо каза тя.

— Хакнала си базата с данни на калифорнийската система на затворите?

Алис едва забележимо повдигна рамене.

— Какво? — ухили се Гарсия. — На мен ми каза, че досиетата са една от привилегиите, когато прокуратурата, кметът на Лос Анджелис и шефът на полицията са на наша страна.

Тя го погледна лукаво и се усмихна.

— Излъгах. Съжалявам. Не знаех как ще реагираш на факта, че наруших протокола. Някои ченгета са много стриктни.

Карлос също се усмихна.

— Не и в този кабинет.

— Е, добре, с какво разполагаме? — попита Хънтър.

Гарсия прелисти няколко страници от първото досие.

— Алфредо Ортега е влязъл в затвора единайсет години преди Кен Сандс, когото е назовал най-близък роднина, както ни каза Алис вчера. През онези единайсет години между влизането на Ортега зад решетките и ареста на Сандс Кен го е посетил трийсет и три пъти.

Робърт се подпря на бюрото си.

— Три пъти в годината.

— Да, три пъти годишно — кимна Карлос. — Поради отвратителното естество на престъплението му Ортега бил затворник „Осъден степен Б“, което означава, че са му били позволени само посещения без контакт.

— Тези посещения се състоят в обезопасена кабина и затворникът е с белезници и придружител — обясни Алис.

— Посещенията при осъдените на смърт са ограничени, обикновено едно посещение на всеки три до пет месеца — допълни Гарсия. — Могат да продължат от един до два часа. Тук е цялата история на посещенията на Ортега. Всеки път, когато го е посетил, Сандс е стоял максимално дълго.

— Някой друг посещавал ли е Ортега? — попита Хънтър.

— Когато наближила датата на екзекуцията му, при него отишли обичайните посетители — репортери, членове на организации за премахване на смъртното наказание, човек, който искал да напише книга за него, свещеникът на затвора… — Карлос прелисти още една страница от доклада. — Но през първите единайсет години в затвора Сандс е бил единственият му посетител. — Той затвори папката и я даде на партньора си.

— Предполагахме, че Сандс е посещавал Ортега — отбеляза Робърт и запрелиства страниците. — От проучването на Алис знаехме, че двамата са били като братя, затова го очаквахме. Това ли е всичко, с което разполагаме?

— Списъците с посетителите на Ортега потвърждават, че Сандс е поддържал връзка с него през всичките години — каза Алис, която стоеше в ъгъла на стаята и пиеше кафе. — Посещенията се наблюдават, но разговорите са поверителни. Може да са говорили за какво ли не. И това не е всичко, с което разполагаме. — Тя отмести очи от Хънтър и погледна Карлос, сякаш искаше да каже: „Покажи му.“

Гарсия протегна ръка към втората папка и я разтвори.

— Това е затворническото досие на Кен Сандс — поясни той. — И тук нещата стават много по-интересни.