Скулптора

99.

Робърт привлече вниманието на останалите към последните две снимки на фигурите от сенки на таблото, на скулптурата, оставена в кабинета на Нейтън Литълуд.

— На последното местопрестъпление убиецът ни е оставил две фигури от сенки, но мисля, че ги разглеждаме в обратен ред. Тази трябва да е първата. — Той посочи сянката на дясната ръка на Литълуд, която приличаше на човек, който е коленичил и е вдигнал ръце над главата си, и вероятно се моли. Пред коленичилия човек имаше парченца от нещо. Сенките им бяха образувани от частите от плътта, изрязана от бедрото на Литълуд.

Гарсия потрепери. Нещо като електрически шок започна в тила му и се разпространи из тялото му с невероятна скорост. Не беше необходимо Хънтър да обяснява. Карлос го видя.

— Боже мой! — възкликна той и леко наклони глава настрана. — Така и не можахме да разберем защо убиецът ни е оставил скулптура в две части на едно местопрестъпление. И особено много се мъчихме да разгадаем тази част. Прилича на някого, който е коленичил и се моли, а пред него са разпръснати някакви неща. Изобщо не е това. — Гарсия си пое дълбоко дъх и го задържа дълго, преди да го изпусне. — Това е някой, който посича друг на парчета.

Думите му рикошираха в стените като полудяла гумена топка.

Капитан Блейк стоеше абсолютно неподвижно. Дори сякаш беше изгубила способността си да мига.

— Мислите, че са се сбили с някого, убили са го и после са нарязали трупа на парчета, за да го изхвърлят някъде?

Робърт кимна и посочи на снимката на последната фигура от сянка — втората част на скулптурата, намерена в кабинета на Нейтън Литълуд, която изобразяваше човек, който гледа друг, лежащ в кутия.

— Сложили са разчленения труп в някакъв контейнер, преди да се отърват от него — каза Алис и въздъхна тежко. Сега двете изображения се връзваха идеално.

Хънтър чакаше и наблюдаваше угрижените им лица. Измина една минута, преди капитан Блейк отново да заговори:

— Кога мислиш, че се е случило това?

— Някъде преди трийсет години. Трябва да е станало, когато Никълсън, Насхорн и Литълуд са били много млади — двайсетина и няколко годишни, вероятно преди Насхорн да се ожени преди двайсет и седем години.

— Тогава очевидното заключение е, че убиецът е свързан по някакъв начин с жертвата от побоя и сега иска отмъщение — заяви Барбара.

— Да — съгласи се Робърт.

— Но защо сега?

— Защото убиецът е научил за случилото се едва преди няколко месеца — отговори Хънтър.

Изведнъж всички елементи от ребуса се подредиха в съзнанието на Гарсия.

— Никълсън — каза той, върна се до бюрото си, взе тефтерчето си и започна бързо да го прелиства.

Капитан Блейк и Алис се обърнаха към него.

— Ето. Болногледачката на Дерек Никълсън ни каза, че той е споменал нещо за помирение с Бога. И да каже на някого истината за нещо. И че колкото и добрини да направиш през живота си, има грешки, които те измъчват, докато умреш. — Той остави тефтерчето на бюрото си. — За това е говорил. Грешката, която го е измъчвала цял живот. — Карлос погледна партньора си.

— Човекът, който е посетил Никълсън в дома му, когото все още не сме идентифицирали.

Робърт кимна.

— Болногледачката каза, че Никълсън е имал само двама посетители, след като се разболял — поясни Гарсия за капитан Блейк и Алис. — Единият е бил окръжният прокурор Дуейн Брадли, но така и не успяхме да разберем кой е бил вторият. Той трябва да е убиецът. Никълсън най-после му е казал истината за случилото се. Не е искал да отнесе тайната в гроба.

— И няколко седмици по-късно е бил убит — допълни Барбара. — Отмъщението е започнало.

— Ако си прав — обърна се Алис към Хънтър, когато за нея още едно парче от ребуса дойде на мястото си, — Дерек Никълсън е познавал или е бил приятел на убиеца от по-рано. Щом го е поканил в дома си, за да изчисти съвестта си, Никълсън трябва да го е познавал. И затова убиецът го смята за лъжец. — Тя поклати глава. — Или измамник. Убиецът се е почувствал измамен. Точно каквото говори фигурата от сянка.

Хънтър пак кимна.

— А при следващата жертва и фигура от сянка — продължи Алис — убиецът е изобразил Андрю Насхорн като водач на групата, когото останалите са следвали.

— Да — отвърна Робърт.

— А на Нейтън Литълуд е била възложена задачата да изхвърли трупа.

— Мисля, че не го е изхвърлил — възрази Хънтър. — Нарязал го е на парчета, опаковал ги е и ги е сложил в някакъв контейнер. Предполагам, че човекът, който е изхвърлил контейнера, е последното име в списъка на убиеца. Четвъртият член на групата. Следващата жертва.

Всички се умълчаха, обмисляйки информацията.

— Но както казах, в момента това е само безумна теория — добави Робърт. — Все още нямам доказателство за нищо.

— Безумна или не, всички елементи като че ли си идват на местата — заяви капитан Блейк и отново насочи вниманието си към снимките на таблото. — И теорията също би обяснила защо убиецът разчленява жертвите. Време е за отплата — око за око, зъб за зъб. — Тя замълча за малко, разсъждавайки върху хипотезата на Хънтър. От първото убийство бяха изминали тринайсет дни и така, както стояха нещата, капитан Блейк беше склонна да се вкопчи във всяка приемлива вероятност. И тя не обичаше да работи с ФБР. — Добре, теорията звучи правдоподобно и по-логично от всичко, с което разполагаме досега. Да действаме по нея. Ще сформираме екип, който да се разрови в миналото на трите жертви. Ако са били четирима приятели, искам да знам кой е четвъртият човек. Ако трябва да се свържете с ФБР, за да се разровите по-надълбоко, направете го. И аз не ги харесвам, но те имат повече възможности от нас и по-бързо получават достъп до нещата. Кажете на екипа, който проучва живота на Дерек Никълсън, да работи по-усилено. Трябва да разберем кой го е посетил на смъртното легло. Пак говорете с болногледачките. И нека да съставим още един екип, който да прегледа всички случаи, когато жертвата е била намерена насечена на парчета в кутия, сандък или някакъв контейнер. Знам, че има вероятност трупът да не бъде открит, но ако го намерим и ти се окажеш прав — Барбара се обърна към Хънтър, — идентифицираме ли жертвата, ще идентифицираме и убиеца Скулптора.