Скулптора

23.

Клепачите на Андрю Насхорн се повдигнаха бавно, когато събра всичката си сила, за да ги отвори. Светлина опари очите му като зашеметяваща граната, въпреки че стаята беше осветена само от свещи. Не можа да различи никакви очертания. Всичко представляваше едно огромно размазано петно.

Устата му беше пресъхнала. Той се закашля и болката в челюстта стегна главата му като в менгеме, и я изпълни с такова напрежение, та му се стори, че ще се пръсне. Беше толкова обезводнен, че устните му се бяха напукали. За да получи слюнка, допря върха на езика си в небцето, както правеше, когато беше малък. Не беше забравил как да го прави и бе възнаграден с няколко капки. Когато стигнаха до гърлото му, Насхорн имаше чувството, че преглъща натрошени стъкла. Отново се закашля, този път отчаяно и сухо, и болката в гърлото и челюстта му експлодира. Клепачите му потрепнаха и той си помисли, че ще припадне, но нещо дълбоко в него му каза, че ако изгуби съзнание, никога вече няма да отвори очи.

Бореше се с болката с всички сили и някак съумя да остане в съзнание.

Боже, колко беше жаден! Никога не се беше чувствал толкова немощен и лишен от енергия.

Андрю нямаше представа от колко време е буден, но най-после нещата започнаха да се фокусират. Той видя очертанията на малка пластмасова маса с два стола и пейка с формата на буквата „L“, вградена в стената в ъгъла. Две стари и смачкани възглавници служеха за облегалки.

— Ъъъ… — беше единственият звук, който успя да издаде от болката в счупената си челюст. Познаваше мястото много добре. Намираше се в своята платноходка.

Опита се да помръдне, но не можа. Ръцете и краката му не реагираха. Изобщо не чувстваше тялото си.

В него се надигна отчаяна паника. Положи усилия да се съсредоточи и да потърси усещане другаде — в пръстите, дланите, раменете, стъпалата, торса.

Абсолютно нищо.

Чувстваше само главоболие, от което му се гадеше и което сякаш разяждаше мозъка му.

Андрю отчаяно наведе глава. И едва тогава осъзна, че седи гол на дървен стол. Ръцете му висяха отстрани. Не бяха завързани. И краката му, изглежда, също не бяха завързани, но не виждаше ходилата си, защото коленете му бяха леко прегънати и скриваха долната част на краката му под седалката на стола. За свой ужас забеляза локва кръв под стола. Стъпалата му сякаш бяха потопени в нея. Помъчи се да се наведе, за да ги види, но не можа. Не помръдна нито сантиметър. Нищо в тялото му не реагираше на командите му.

С периферното си зрение съзря движение и затаи дъх.

Някой излезе от сенките, приближи се до стола и спря пред него.

Андрю видя лицето на човека и очите му се присвиха учудено. След миг позна кого вижда. Монтьорът, който беше дошъл да поправи мотора на лодката му.

— Сигурно е много странно да не чувстваш тялото си — каза монтьорът, гледайки право в очите Насхорн.

Андрю изпусна затаения си дъх и издаде ужасения, но слаб вопъл, заседнал в гърлото му.

Монтьорът се усмихна.

Жертвата се опита да каже нещо, но без да може да контролира челюстта си, издаде само нечленоразделни звуци.

— Съжалявам за челюстта ти. Не исках да я счупя. Трябваше да те ударя по тила, но ти се обърна в последната секунда. Но всъщност аз губя, защото сега ти не можеш да говориш, а аз много исках да те чуя.

Ако страхът имаше миризма, Андрю беше потопен в нея.

— Нека да ти покажа нещо. Искам да видя реакцията ти.

Насхорн отново се помъчи да преглътне. Беше толкова уплашен, че този път не усети болка.

Монтьорът посочи мръсен парцал, който покриваше нещо на малкия бар вляво от зрителното поле на Андрю.

Вниманието му се насочи към предмета.

— Готов ли си? — попита монтьорът и изчака няколко секунди, за да засили напрежението. — Не, разбира се. Никой не е готов за такова нещо.

Той дръпна мръсния парцал и го пусна на пода.

Насхорн ахна и очите му се разшириха от ужас.

На бара бяха сложени окървавени човешки стъпала.

Монтьорът се наслаждаваше на мига.

— Познаваш ли ги?

Страх и сълзи изпълниха очите на Андрю.

— Нека да ти помогна тогава. — Монтьорът извади иззад бара огледало с размери осемдесет на петдесет сантиметра, вдигна го и го наклони така, че той да види отражението на краката си.

Андрю най-после разбра защо под стола му има толкова много кръв.