Скулптора

70.

Навън слънцето напичаше хора и коли. Гарсия извади слънчевите си очила от джоба на ризата и прокара пръсти по врата си. Ръката му се намокри от потта. Той застана до вратата на шофьора на своята хонда сивик.

— Ако Сандс е убил Тито, тогава той не е убиецът, когото търсим, нали?

Хънтър се втренчи в него.

— Защо?

— Ами преди всичко, съвършено различен метод на действие. Вярно, изтръгнал е езика на жертвата, но в сравнение с жестокостта на ампутациите на последните две местопрестъпления това прилича на купон на плажа. И няма скулптура и фигури от сенки.

Робърт подпря лакти на покрива на колата и сплете пръсти. Беше готов да се съгласи с партньора си, но имаше твърде много необяснени неща, и нещо му подсказваше, че на този етап отхвърлянето на Кен Сандс като заподозрян би било голяма грешка.

— От онова, което сме научили досега, не смяташ ли, че Сандс е достатъчно интелигентен, за да промени метода си на действие за едно престъпление, което не е свързано с целта му?

— Не е свързано? — Карлос дезактивира системата за централно заключване и се качи в колата.

Хънтър го последва.

Гарсия отключи двигателя и пусна климатика.

— Как така не е свързано?

Партньорът му се облегна на вратата.

— Нека предположим, че сме прави за всичко и че Кен Сандс е нашият убиец.

— Добре.

— Едното ни предположение е, че той наказва жертвите си за отмъщение, не само за себе си, но и заради приятеля си от детството Алфредо Ортега, нали?

Карлос кимна.

— Да.

— Така. Тогава къде се вмества Тито в плана за отмъщение?

Гарсия се замисли.

— Тито каза, че не е разговарял със Сандс, докато са били в затвора, спомняш ли си? Ето защо двамата не са били в лоши отношения в „Ланкастър“.

Карлос стисна устни.

— Не, Тито не се вписва.

— Така е. Ако Сандс е нашият човек и е убил Тито, това не е защото Тито е бил част от първоначалния план, а вероятно защото е разпитвал за него по погрешен начин или неподходящ човек.

— Но убийците обикновено не променят метода си на действие, освен ако не ескалират. — Гарсия посочи сградата. — Там е точно обратното. Той е преминал от абсурдно гротескно към… — Карлос се помъчи да намери подходяща дума — отвратително, бих казал.

— И пак това е свързано с факта, че Тито не е влизал в първоначалния план. Замисли се, Карлос. За нашия убиец методът на действие е изключително важен — начина, по който разчленява жертвите, свързва отново частите на телата им и сътворява скулптура, която всеки път хвърля различни фигури от сенки на стената. За него всичко това е задължително, не въпрос на избор или нещо, което прави за развлечение. Важно е колкото самото убийство и избора на жертвата. Това е част от отмъщението му. И не се съмнявам, че има пряка връзка между скулптурата, фигурата от сянка и всяка отделна жертва. Има причина извършителят да избере койот и гарван за Никълсън, а за Насхорн — изображение на дявол, който гледа четири други фигури.

— А Тито не е част от всичко това — каза Гарсия.

Хънтър се съгласи мълчаливо.

— Все още обаче не сме сигурни какво е значението на фигурите от сенки — продължи Карлос. — И ако ти си прав, и всяко изображение е пряко свързано с определената жертва, тогава за мен нещо не се връзва.

— Какво?

— В първата фигура от сянка убиецът е обърнал голямо внимание на детайлите, особено в извайването на телесните части на жертвата така, че да не оставя никакво съмнение. Ти го каза, извитата къса човка на птицата изключва много вероятности и ни оставя само няколко. Същото е направено и с образа на койота. Във втората фигура от сянка обаче вниманието към детайлите не е толкова старателно. Трудно е да определиш дали е човешко лице с рога, дявол, бог или някакво животно. Двете изправени фигури и онези на земята може да са хора, но може и да не са. Защо е направил това убиецът? Прецизен в първата фигура от сянка, но не и с втората?

Робърт потърка лице с двете си ръце.

— Виждам само една причина — уместност.

Карлос направи гримаса и вдигна длани.

— Уместност?

— Мисля, че причината убиецът да обърне голямо внимание на детайлите в първата фигура от сянка е, защото е имала значение. Искал е да я разпознаем безпогрешно. Не е искал да мислим, че ни е оставил куче и гълъб или лисица и бухал.

Гарсия се замисли.

— Но втората не е имала толкова голямо значение.

— Не толкова голямо — съгласи се Хънтър. — Детайлите на второто изображение не са толкова важни за значението му. Вероятно няма значение дали лицето с рогата е човешко или не. Не това е искал да видим убиецът.

— А какво?

— Не знам… все още. — Робърт погледна през стъклото към полицейските коли, спрели пред сградата с жилището на Тито. — Но мисля, че Кен Сандс е достатъчно умен да промени метода си на действие, за да ни отклони от вярната следа.