Скулптора

7.

Следобед Хънтър и Гарсия се върнаха в кабинета си на петия етаж в сградата на полицейската администрация на Западна първа улица. Там беше настанен новият оперативен щаб на лосанджелиската полиция, след като почти шейсет години се беше помещавал в Паркър Сентър.

След като чу новината, капитан Барбара Блейк също прекъсна почивния си ден и сега чакаше двамата детективи с куп въпроси.

— Вярно ли е онова, което чух? — попита тя и затвори вратата. — Някой е разчленил жертвата?

Робърт кимна, а Карлос й даде няколко снимки.

Барбара Блейк беше шеф на отдел „Обири и убийства“ от три години. Избрана от бившия шеф Уилям Болтър и одобрена от кмета на Лос Анджелис, тя бързо си спечели име на сериозен човек с железен юмрук. Блейк беше интересна жена — стилна, привлекателна, с дълга черна коса и студени черни очи, които караха повечето хора да треперят. Не се плашеше лесно, не се оставяше да я будалкат и нямаше нищо против да ядосва високопоставени политици и правителствени служители, ако това означаваше да си свърши работата.

Капитан Блейк прелисти снимките. Лицето й ставаше все по-разтревожено. Когато стигна до последната, спря и затаи дъх.

— Какво е това, по дяволите?

— Някаква… скулптура — отвърна Гарсия.

— Направена от… части на тялото на жертвата?

— Точно така.

В стаята настъпи мълчание.

— Означава ли нещо? — попита Барбара.

— Да, но още не знаем какво — отговори Хънтър.

— Откъде сте сигурни, че означава нещо?

— Ако искаш някого мъртъв, отиваш при него и го застрелваш. Не рискуваш да отделиш време да сътвориш такова нещо, освен ако целият акт няма някакво значение. И обикновено когато извършителят остави нещо толкова важно, това е защото иска да предаде послание.

— На нас?

Робърт повдигна рамене.

— На всички. Първо трябва да разберем какво означава и после ще установим към кого е отправено.

Капитанът отново насочи вниманието си към снимката.

— В такъв случай творението не е без причина. Извършителят не е сътворил скулптурата в изблик на садистично вдъхновение.

Хънтър поклати глава.

— Едва ли. Според мен, преди да го убие, е знаел точно какво ще направи с частите на тялото на Дерек Никълсън. Знаел е точно кои части от тялото ще му трябват и точно как ще изглежда ужасяващото му произведение, когато е завършено.

— Страхотно. А какво означава това? — Блейк им показа снимка на написаното с кръв съобщение на стената.

Гарсия й разказа цялата история. Щом той приключи, Барбара не знаеше какво да каже — нещо, което не й беше присъщо.

— С какъв човек имаме работа, Робърт? — най-после попита тя и върна снимките на Карлос.

— Не съм сигурен, капитане. — Хънтър се облегна на бюрото си. — Дерек Никълсън е бил прокурор на щата Калифорния двайсет и шест години. Изпратил е зад решетките доста хора.

— Мислиш, че това може да е отмъщение? Кого е изпратил в затвора? Луцифер и Бандата с верижните триони от Тексас?

— Не знам, но ще започнем оттук. — Робърт погледна партньора си. — Трябва ни списък на всички, които Никълсън е изпратил на топло — убийци, извършители на опити за убийство, изнасилвачи и други. На първо място да бъдат онези, които са били освободени — условно или под гаранция от… петнайсет години насам, както и според жестокостта на престъплението. Приоритет ще има всеки, осъден за някакво садистично престъпление.

— Ще възложа задачата на екипа за проучване — заяви Гарсия, — но днес е неделя. Ще знаем нещо може би чак утре вечерта.

— Освен това трябва да засечем имената със списък на членовете на семействата им, роднини, членове на банди, всеки, който би убил Дерек Никълсън, за да отмъсти за някой друг. Има вероятност това да е недиректно отмъщение. Може би човекът, изпратен в затвора от Никълсън, все още е там… дори да е умрял зад решетките, и да отмъщава някой друг, които е на свобода.

Карлос кимна.

Хънтър взе снимките и ги нареди на бюрото си. Погледът му се спря на фотографията на скулптурата.

— Как е закрепил частите извършителят? — попита капитанът и се приближи до бюрото му.

— Използвал е тел.

— Тел?

— Точно така.

Тя се наведе и отново разгледа снимката. Тялото й изведнъж потрепери.

— И как предлагаш да разберем какво означава това? Колкото повече го гледам, толкова по-извратено и неразбираемо ми се струва.

— Криминалистите в лабораторията ще ни направят точно копие. Може да повикаме един-двама експерти по изкуството и да чуем мнението им.

През всичките си години в полицията Блейк беше виждала невъобразими неща, извършени от убийци, но не и такова чудо.

— Да сте виждали или чували за подобно местопрестъпление? — попита тя.

— Знам един случай, където убиецът беше използвал кръвта на жертвата, за да нарисува картина — отговори Гарсия, — но това сега е уникално.

— Не съм чувал, нито чел за подобно нещо — призна Робърт.

— Възможно ли е жертвата да е избрана произволно? — попита Барбара, преглеждайки записките на Карлос. — Като гледам, струва ми се, че най-важното за убиеца е било садистичността на акта и сътворяването на гротескната скулптура, а не самата жертва. Може да е избрал Никълсън, защото е бил лесна мишена. — Тя прелисти тефтерчето на Гарсия. — Дерек Никълсън е страдал от неизлечим рак. Бил е немощен и прикован към леглото. Напълно беззащитен. Не е можел да извика за помощ дори ако убиецът му беше дал мегафон. И е бил сам в къщата.

— Да, в думите ти има логика — съгласи се Карлос.

— Не вярвам — възрази Хънтър, отдалечи се от бюрото си и се приближи до отворения прозорец. — Вярно, Дерек Никълсън е бил лесна мишена, но в град като Лос Анджелис има безброй такива като него — скитници, бездомници, наркомани, проститутки… Ако жертвата не е имала значение за убиеца, защо да рискува да влиза в дома на прокурор на Лос Анджелис и да прекарва часове, извършвайки деянието? Освен това Никълсън не е бил сам в къщата. Болногледачката е била в къщата за гости над гаража. И знаем, че е влязла в стаята, докато убиецът е бил там. — Той почука с пръст по снимката на съобщението на стената. — За щастие тя не е запалила лампите. Повярвай ми, капитане, убиецът е искал точно тази жертва. Искал е мъртъв Дерек Никълсън. И е искал да страда, преди да умре.