Скулптора

27.

Очите на всички проследиха погледа на Карлос.

До малката кухня в дъното вдясно на дървен стол седеше голо мъжко тяло — без глава и ръце и обляно в кръв. Коленете бяха леко прегънати и долните части на краката му бяха под седалката на стола. Стъпалата бяха отрязани в глезените.

Хънтър пръв забеляза главата. Беше на масичка за кафе зад саксия с растение. Устата на Насхорн беше широко отворена, сякаш искаше да издаде последен писък на ужас. Млечнобелите очи бяха хлътнали дълбоко в черепа и показваха, че е мъртъв от повече от час. Но още гледаха втренчено — унесено, невярващо и уплашено. Поглед на човек, който е знаел, че ще умре от мъчителна смърт. Робърт проследи накъде гледат очите на жертвата и видя онова, от което се бяха страхували. Друга скулптура, сътворена от частите на тялото на убития, поставена върху високия барплот за закуска в ъгъла.

Гарсия и Каролин я забелязаха след няколко секунди.

— Мамка му! — промълви Карлос и насочи лъча на фенерчето си върху скулптурата.

— Предполагам, че отговорът на въпроса ми е да, извършителят е същият — отбеляза съдебният лекар.

Хънтър освети пода и един по един тримата влязоха в каютата, като внимаваха да не стъпват в локвите кръв. Робърт долови странен парлив мирис във въздуха. Познаваше го, но при наличието на коктейла от миризми в каютата беше невъзможно да го определи.

— Може ли да запалим лампите, докторе? — попита Гарсия.

— Да — кимна тя.

Карлос щракна електрическия ключ за осветлението.

Лампата на тавана проблесна два пъти и светна. Беше малко по-силна от свещите.

Доктор Хоув приклекна до вратата. Вниманието й беше привлечено от първата голяма локва кръв. Тя потопи показалеца си в нея и после го потърка с палеца, за да провери гъстотата. Силната металическа миризма на кръвта опари носа й, но тя не трепна. Изправи се, заобиколи по външния периметър и се приближи до стола и обезглавения и разчленен труп.

Хънтър отиде до масичката за кафе, където беше оставена главата. На лицето на жертвата беше изписан силен, умопомрачителен страх. Ивици разплискана кръв го оцветяваха като бойна окраска. Робърт се наведе и огледа устата. За разлика от първата жертва езикът на Насхорн не беше отрязан. Беше се дръпнал назад и почти докосваше сливиците, но беше там. В лявата страна на лицето имаше огромна рана. Челюстта беше счупена и от кожата се подаваше окървавено парче кост, широко половин сантиметър.

— Послесмъртното вкочаняване още не е започнало — каза съдебният лекар. — Според мен той е мъртъв от по-малко от три часа.

— Убиецът е искал да намерим жертвата бързо — отбеляза Хънтър.

Каролин го погледна с любопитство.

— Първият полицай, дошъл на местопрестъплението, каза, че стереоуредбата е била включена и е гърмяла силна рок музика.

— Убиецът ли я е оставил така?

— Кой друг? — отвърна Гарсия. — Искал е да привлече внимание към лодката. Знаел е, че някой скоро ще се оплаче или ще дойде да почука.

— Точно така. — Робърт се върна на входа на каютата. Както бе споменал полицай Роджърс, на стол до вратата имаше малко черно дистанционно управление.

— Той каза, че се повтаряла третата песен.

— Само третата песен? — Патоанатомът се огледа и видя стереоуредбата върху барчето в дъното на каютата.

— Да.

— Хайде да я чуем — предложи тя.

Хънтър избра третата песен и я пусна.

Помещението се изпълни с изключително силна музика. Първо бас китара и после барабани, бързо последвани от клавишни инструменти. След няколко акорда се включиха вокали и електрически китари.

— Наистина е силна, по дяволите. — Карлос запуши ушите си.

Доктор Хоув трепна.

Робърт намали звука, но не спря диска.

— Песента ми е позната. — Съдебният лекар се намръщи и се опита да си я спомни.

Хънтър кимна.

— Групата се казва „Фейт Ноу Мор“. Убиецът, изглежда, има чувство за хумор.

— Защо? — попита Гарсия.

— Това е една от най-известните им песни — обясни Хънтър. — Стара е, мисля, че от края на осемдесетте години. Нарича се „Разпадам се“. Хорът пее, че някой се разпада на парчета и трябва отново да бъде сглобен. Метафорично, разбира се.

Карлос и Каролин се спогледаха.

— Ето, слушайте — каза Робърт.

Гарсия и патоанатомът инстинктивно се обърнаха към стереоуредбата и се заслушаха. Щом хорът свърши, Хънтър спря песента.

В каютата настъпи тишина.

— Откъде знаеш? — попита доктор Хоув. — И не ми казвай, че четеш много.

Робърт повдигна рамене.

— Харесвам рок музиката. Обожавах този албум.

— Този човек е напълно побъркан — заяви Карлос и отстъпи крачка назад. — Колко извратен трябва да е някой, за да направи такова нещо… — Той вдигна ръце и огледа каютата. — И да прояви чувство за хумор?

Хънтър и съдебният лекар не отговориха. Нямаше какво да кажат.