Скулптора

104.

Тримата дълго мълчаха. Джуд беше потвърдила, че Дерек Никълсън е познавал Авдрю Насхорн и Нейтън Литълуд и че са били в обща компания. Теорията на Хънтър изглеждаше правилна, че групата е имала четвърти член.

— Сигурна ли сте, че не си спомняте други имена? — попита Робърт, нарушавайки тишината.

Джуд прокара език по сухите си устни.

— Мисля си за това, откакто видях снимките им във вестника и осъзнах кои са. Беше една от онези нощи, които не искаш да си спомняш. И да ви кажа право, не бях мислила за случилото се години. Както споменах, бяха ме пребивали и преди, но никога хора като Носорога и бандата му. — Тя взе чантата си. — Това е всичко, което имах да ви кажа. Не знам дали ще ви помогне, но поне свалих тежестта от плещите си и се надявам, че отново ще мога да спя.

— Само още нещо — спря я Хънтър, преди Джуд да стане. — Видяхте ли пак някого от тях или всичките?

Тя се втренчи в тънките си ръце. Бледорозовият лак на ноктите й беше олющен.

— Видях Носорога веднъж, няколко месеца след онази нощ. Казах ви, че напуснах улицата по-късно същата година.

— Къде го видяхте? — попита Гарсия.

— На същото място, на булевард „Холивуд“. Сваляше друга жена. — Джуд се подсмихна.

— Има ли нещо друго? — Робърт разгада изражението й.

Тя се замисли и остави чантата си.

— Имаше едно момиче, което току-що беше започнало на Сънсет Стрип. Каза, че името й е Рокси. Беше нова и другите момичета лесно я прогониха от хубавите места. Казах й, че може да застане на моя ъгъл. — Джуд наклони глава и обясни: — Знам колко е трудно, особено за новите момичета. Опитах се да й помогна. Тя беше мила. Не поразително красива, но достатъчно привлекателна. Но много дребна. Казах й, че трябва да понапълнее. Мъжете харесват по-закръглени жени, това е факт. Проблемът беше, че Рокси беше много нервна и нямаше представа как да застане.

Хънтър и Гарсия не казаха нищо и тя продължи:

— На улицата трябва да се продаваме и е много важно как си застанала и как изглеждаш. Ако си застанала неправилно, никой няма да дойде при теб. Така е. След час съжалих Рокси. Почерпих я кафе и реших да й дам няколко съвета. Това беше първата й нощ на улицата. Тя каза, че се опитала, но не могла да си намери работа. Беше отчаяна и затова бе решила да излезе на улицата. Но не беше наркоманка. Познавам наркоманите, щом ги видя.

Двамата детективи знаеха, че проституцията и наркотиците вървят ръка за ръка.

Джуд наведе глава.

— Не беше отчаяна за наркотици.

Робърт изглеждаше заинтригуван.

— Рокси ми каза, че има дете, което е болно. Трябвали й пари за лекарство. Много се страхуваше за детето си. Смяташе да бъде на улицата една-две нощи и да изкара пари за лекарството за детето си. — Жената поклати глава, сякаш се опитваше да прогони спомена. — Както и да е, дадох й няколко съвета и отидохме на моя ъгъл.

— Какво искахте да ни кажете за нея? — попита Карлос.

— По-късно същата нощ свърших една лесна работа в задна уличка — двайсетина минути. Докато се връщах, видях, че Рокси се качва в кола. Помаха ми, докато минаваха покрай мен, и тогава видях шофьора. Беше Носорога. Опитах се да го спра, но той караше много бързо.

— И какво се случи? — попита Хънтър.

— Не знам. Тя не се върна онази нощ. — Джуд повдигна рамене. — Не се появи и следващата вечер. Поне на моя ъгъл. Малко се разтревожих. Може би й се беше случило същото като на мен и същите четири копелета я бяха изнасилили групово. Както казах, след като свършиха с мен, цяла седмица не можах да изляза на улицата, а бях много по-силна от Рокси. Никога повече не я видях. Но може би се беше отказала след първата нощ. Надявах се да е така. Тя каза, че трябва да го прави една нощ. Или се е уплашила. Това се случва често с новите момичета. Веднага щом срещнат първия си груб клиент, а това неизбежно става, те решават, че този живот не е за тях. И след това никога повече не видях Носорога или приятелите му.

Робърт все още беше заинтригуван.

— Рокси каза ли ви името на детето си? — попита той.

— Вероятно го е казала, но не мога да си го спомня. — Джуд отново стана и се приготви да си тръгне.

Хънтър също се изправи и й даде визитната си картичка.

— Ако си спомните нещо друго или имената на останалите от групата, моля ви, обадете ми се — по всяко време.

Тя се вгледа във визитната картичка, сякаш беше отровна, след дълъг миг на колебание я взе и излезе от кафенето.

Робърт си каза, че е грешил. Сянката на скулптурата в лодката на Насхорн не изобразяваше сбиване, а сексуално нападение — групово изнасилване.