Скулптора

94.

Алис изключи диктофона и Хънтър й разказа какво е открил в апартамента на Нейтън Литълуд предишния ден. Тя не можа да скрие разочарованието си, че нейното голямо разкритие не е толкова голямо, но Робърт знаеше, че е важно. Той беше установил, че Андрю Насхорн и Нейтън Литълуд са се познавали преди трийсет години, а Алис бе открила, че са поддържали връзка оттогава, и това беше нещо ново. Хънтър знаеше, че не е трудно да загубиш връзка със стари приятели — съученици, състуденти, съседи или бивши колеги. Откритието, че Насхорн и Литълуд са пили бира в парк преди трийсет години, не означаваше, че са били приятели. Разкритието на Алис беше доказателство, че са останали приятели.

— Прегледах всички телефонни записи — продължи Алис. — Няма директен контакт между Насхорн и Литълуд. Поне не по този телефон. Но както знаете, много хора имат повече от един мобилен телефон и понякога вторият е непроследим.

— Ами Дерек Никълсън?

— Половината нощ преглеждах данните от неговия телефон — отвърна Алис. — Върнах се шест месеца, преди да му поставят диагнозата рак. Номерата на Насхорн и Литълуд не се появиха. И неговият номер го няма в техните телефонни разпечатки.

Късно следобед Гарсия получи предварителен доклад от изследователския екип. Те бяха успели да проверят училищните и колежанските архиви за жертвите и предишните им адреси. Не бяха открили нищо, което да предполага, че тримата са се познавали в квартала или в учебните заведения. Карлос им каза да продължат да търсят — членство във фитнес зали, социални клубове, всичко, което би оставило следа на хартия, макар да си даваше сметка, че дори някога да е съществувала такава следа, днес може да е невъзможно да бъде открита.

Слънцето вече беше залязло, както и поредният ден, изпълнен с безнадеждност.

Хънтър въздъхна уморено, сложи лакти на бюрото и подпря чело на дланите си. Беше прегледал безброй пъти записките си и снимките от местопрестъпленията, а загадката изглеждаше по-трудна от всякога. Главата му пулсираше от болка, която знаеше, че няма да премине лесно. В съзнанието му се блъскаха въпроси, но отговорите не бяха там.

Какво виждаха? Койот и гарван, които олицетворяваха лъжец? Фигура на дявол, който гледа отвисоко евентуални жертви — общо четири? Някой, който гледаше и сочеше друг в кутия? Или беше ковчег? Дали изображенията представляваха погребение? Затова ли следващият образ приличаше на човек, който е коленичил и се моли? Или беше дете? И каква беше връзката между тях, за Бога?

— Питие? — попита Карлос.

— Какво? — Робърт вдигна глава и примигна няколко пъти.

— Да отидем да пийнем нещо. — Гарсия погледна часовника си и стана. — Кабинетът е клаустрофобичен и адски горещ и се кълна, че преди две минути видях, че от ушите ти излизаше дим. И двамата се нуждаем от почивка. Да отидем да пийнем нещо и може би да хапнем и после да си починем. Ще започнем наново сутринта.

Хънтър нямаше доводи срещу предложението. Ако имаше бушони в мозъка, някои отдавна щяха да са изтрещели. Той повдигна рамене и изключи компютъра си.

— Да, идеята е страхотна.