Скулптора

40.

Алис Бомонт принтира още една страница от документа и я сложи на пода до десетките други листове, които вече бяха там. Хънтър и Гарсия не бяха в кабинета и тя временно го беше превърнала в свой изследователски център.

Развълнува се, когато откри какво може да означава сянката на втората скулптура, но след като четирийсет и пет минути търси в интернет, не намери нищо вълнуващо. За разлика от първата фигура от сянка тя не откри митологично значение, което би могло да се припише на цялото изображение. Ако го разгледаше на отделни части, тогава лесно можеше да свърже кривата глава с рога с дявол, но това не обясняваше четирите по-малки фигури на сянката от отрязаните пръсти на Насхорн.

Алис искаше да продължи търсенето, но знаеше, че засега приоритетът на разследването е да работи върху списъците с престъпниците, които Дерек Никълсън беше изпратил в затвора. Ако успееше да намери връзка с някой от случаите, които бе разследвал Андрю Насхорн, щяха да имат отправната точка, която отчаяно търсеха.

Тя седна на пода сред разпечатките и започна да ги препрочита и пренарежда в групи по две, три, четири и понякога пет страници.

Сутринта си беше донесла лаптопа. Имаше чувството, че ще й потрябват няколко от мощните компютърни приложения, които беше инсталирала в твърдия диск. И се оказа права. Хънтър й беше казал да се върне назад пет, дори десет години и да търси престъпници, които са били освободени, избягали или пуснати условно. Излязоха твърде много имена и файлове, които да прочете. Заедно с новите имена и файлове, които получи за разследванията на Андрю Насхорн, и списъка на потърпевшите, които обвиняваха лично Никълсън за загубата на делото им, щеше да й трябва най-малко една седмица, за да ги прегледа всичките. Тук обаче свършиха работа експертните й компютърни умения.

Първото, което направи, след като детективите излязоха, беше бързо да напише приложение, което чете текстовите файлове и търси определени имена, думи или изрази. Приложението свързваше и файлове, използвайки различни критерии. Проблемът беше, че не всички досиета бяха дигитализирани. Всъщност петдесет процента все още бяха само на хартия. Съставянето на списък с имена беше лесно, дори ако се върнеше назад двайсет и шест години. Но оригиналните съдебни дела бяха започнали да се дигитализират едва преди петнайсетина години. По-старите дела се добавяха към базата с данни на лосанджелиската прокуратура, колкото е възможно по-бързо, но големият им брой и недостигът на персонал правеха процеса трудоемък и много, много бавен. Същото се отнасяше и за разследванията на полицията в града и случаите на Андрю Насхорн.

Алис се справяше добре с онова, с което разполагаше. Приложението й вече беше успяло да маркира и да свърже четирийсет и шест документа, но тепърва й предстоеше да прегледа разследванията на Насхорн.