Скулптора

106.

Хънтър не заспа. Цяла нощ търси още улики. Уплаши го самата вероятност да е прав.

Трябваше да отиде в дома или на Оливия, или на Алисън Никълсън, за да получи една последна информация, но беше твърде рано, за да похлопа на чиято и да е врата. Взе телефона и набра номера на Алис. Тя отговори на третото позвъняване.

— Робърт, всичко ли е наред? — Гласът й звучеше сънено.

— Искам една услуга.

— Добре. Какво ти трябва?

— Можеш ли да хакнеш калифорнийския Отдел за социални услуги?

Последва неловко мълчание.

— Да, няма да е много трудно.

— Можеш ли да го направиш сега, от дома си?

— Разбира се, само да включа компютъра. Съзнаваш, че искаш да извърша углавно престъпление, нали?

— Обещавам да не казвам на никого.

Алис се засмя.

— Хей, не е необходимо да ме убеждаваш. Това умея да правя най-добре.

— Хубаво, ето какво искам да разбереш.

Оливия Никълсън се готвеше да закуси, когато Хънтър почука на вратата й. Без да издава много, той обясни, че са попаднали на нова информация и иска да й зададе още няколко въпроса.

Разговорът им беше кратък, но полезен. Тя му каза, че доколкото си спомня, най-старият приятел на баща й е бил Дуейн Брадли, окръжният прокурор на Лос Анджелис Каунти.