Скулптора

22.

Хънтър прекара остатъка от деня в кабинета си. В главата му се въртяха рояк въпроси и в същото време не преставаше да мисли за думите на Мигел Джалмар.

„Наистина ли е така?“ — чудеше се той. Това ли се опитваше да им каже със скулптурата убиецът? Възможно ли беше да е толкова арогантен и заблуден, че да се мисли за Господ и че може да прави каквото иска, без никой да му попречи?

Робърт знаеше, че отговорът на този въпрос е звучно „да“. Това се случваше много по-често, отколкото психолозите, специалисти по престъпно поведение, бяха склонни да признаят. Някои го наричаха „комплекс на убиеца Господ“. В повечето случаи се отключва в момента, когато убиецът осъзнае, че притежава сила, обикновено приписвана само на Господ — силата да решава кой да живее и кой да умре. Силата да стане върховен господар на смъртта. И тази сила е много по-пристрастяваща от всеки наркотик. Тя издига често уронваното им себелюбие до висоти, каквито те никога не са си представяли. И в този момент ги приравнява с Господ. И щом веднъж изпитат това чувство, повече от вероятно е те да поискат още.

Скулптурата отново беше сложена до таблото със снимките и Хънтър все още не можеше да откъсне вниманието си от нея за повече от минута. Гротескното произведение започваше да си играе със съзнанието му.

Алис седеше в ъгъла и работеше на преносим компютър. Задачата й беше да разбие на няколко категории списъка с престъпниците, които Дерек Никълсън бе изпратил зад решетките. След срещата си с окръжния прокурор Брадли Робърт я беше помолил да състави и нов списък — на всички съдебни дела, които Дерек Никълсън би спечелил, но беше загубил поради процедурни пропуски или грешка на човек, участвал в ареста или в събирането на доказателства. Той искаше да разбере кои са били жертвите, дали са обвинили Никълсън, че е загубил делото, и дали са способни на такъв вид отмъщение.

Гарсия цял ден проверява аптеки и фармацевти. Никой не беше продал рецепта с трите лекарства, използвани от убиеца, за да забавят сърдечния ритъм на Дерек Никълсън. Карлос установи, че проблемът е, че тези лекарства могат да се получат безпроблемно от нелегални магазини в интернет.

Хънтър погледна часовника си. Ставаше късно. Той се изправи и за стотен път се приближи до скулптурата.

— Карлос, в теб ли е цифровият фотоапарат?

— Да. — Гарсия издърпа най-горното чекмедже на бюрото си и извади супертънък фотоапарат с големината на мобилен телефон. — Защо?

— Не знам. Искам да снимам това нещо от различни ъгли. — Робърт кимна към скулптурата. — Ще видя дали ще разбера нещо.

— Не си убеден от думите на експерта, а?

— Може би той е прав и убиецът наистина е толкова заблуден, че се мисли за Господ. В края на краищата, не Господ, а той е решил да сложи край на живота на Дерек Никълсън. И тази сила е умопомрачителна, и е трудно да се справиш с нея. Но продължавам да мисля, че пропускаме нещо някъде. Проблемът е, че колкото повече гледам това нещо, толкова по-малко смисъл има. Може би окото на фотоапарата ще помогне.

— Смятам, че си струва да опитаме — съгласи се Гарсия и се приближи до таблото.

— Добре, да започнем оттук. — Хънтър посочи място точно пред скулптурата. — Да направим три снимки: една — от горе на долу, друга — на едно ниво и третата — от клекнало положение отдолу нагоре. След това пристъпи една крачка вляво и направи същото. Обиколи я цялата.

Карлос започна да щрака. Блясъкът на светкавицата осветяваше стаята на всеки няколко секунди.

Алис трепна твърде рязко на бюрото си.

Робърт забеляза това.

— Добре ли си?

Тя не отговори.

— Алис, добре ли си? — настоя Хънтър.

— Да. Светкавиците на фотоапарата ме дразнят малко.

Робърт видя, че е по-сериозно. Алис изглеждаше нервна, но той реши да не пита повече.

Гарсия беше направил седемнайсет снимки, когато Хънтър видя нещо, което го накара да затаи дъх и да потрепери.

— Спри — извика той и вдигна ръка.

Алис го погледна.

Карлос престана да щрака.

— Не мърдай — добави Робърт. — Направи още една снимка точно от това положение. Не мърдай нито сантиметър.

— Какво… Защо?

— Снимай пак, Карлос. Имай ми доверие.

— Добре. — Гарсия направи още една снимка.

Сърцето на Хънтър се сви.

— Не може да бъде — промълви той.

Алис стана и се приближи до тях.

— Още една, Карлос.

Гарсия насочи фотоапарата към скулптурата и щракна.

— Исусе!

— Какво става, Робърт?

Той погледна партньора си.

— Мисля, че току-що разбрах какво иска да ни каже със скулптурата убиецът.