Скулптора

83.

Беше късно, когато телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня. Той с нежелание отмести погледа си от таблото със снимките и вдигна слушалката.

— Робърт, имам няколко резултата за теб — чу се умореният глас на доктор Каролин Хоув.

Хънтър погледна часовника си и се изненада, като видя колко е късно. Отново беше загубил представа за времето.

— Още ли работиш, докторе? — Той направи знак на Гарсия да вдигне деривата.

— Ти ли ми го казваш? Обзалагам се, че и Карлос още е в кабинета.

— Да, тук съм — обади се той и направи гримаса.

— Няма да хванеш убиеца, ако от умора не си в състояние да мислиш, Робърт. Знаеш го.

— Тъкмо се готвехме да приключим за днес, докторе.

— Да, и още как.

Хънтър се усмихна.

— Е, какво имаш за нас?

Двамата детективи чуха шум от прелистване на страници.

— Както очаквахме, всички рани по торса на жертвата са направени, докато още е била жива. Смъртта е настъпила някъде между три и пет часа сутринта.

— Това е предоставило на убиеца най-малко три часа да сътвори скулптурата — отбеляза Робърт.

— Да — съгласи се тя. — Като предишните две жертви и Литълуд е умрял от пълна органна недостатъчност, предимно на сърцето и бъбреците, причинена от обилна загуба на кръв. Жертвата има белези от изгаряне на зърното на дясната гърда, торса, ръцете, гениталиите и гърба. Убедена съм, че са направени от преса за коса.

— Какво? — учуди се Карлос.

— Преса за изправяне на коса.

— Да, знам какво е, докторе. Сигурна ли си?

— Напълно. Следите от изгаряне са еднообразни, с асиметричен прав ъгъл. Издадоха го онези на зърното на гърдата. Връхчето не е обгорено. Белезите започват на няколко милиметра отстрани, сякаш зърното е издърпано от тялото и после защипано встрани с нажежени щипки.

Гарсия изскърца със зъби и сложи ръка на гърдите си.

— Следите от изгаряне са оставени от широки три сантиметра плоскости, плюс-минус един милиметър, каквато е стандартната големина на пресите за коса. Когато е приключил с мъченията, убиецът е пристъпил към ампутациите. Първо е отрязал левия крак. Жертвата все още е била жива. Това отговаря на въпроса защо на местопрестъплението има толкова много кръв. Както казах, този път убиецът се е постарал да ограничи кръвоизлива. Главните артерии, вени и кръвоносни съдове не са били завързани или защипани. Извършителят се е задоволил да остави кръвта на жертвата да изтече и по тази причина мисля, че няма да научим много от токсикологичния анализ. Или поне не е използвал забавящи сърдечния ритъм лекарства.

— Може би е използвал нещо друго — предположи Хънтър, долавяйки колебанието на доктор Хоув.

— Може би. Открих убождане от игла в дясната страна на врата на жертвата. Убиецът, изглежда, е инжектирал нещо, но още не знаем какво.

Робърт надраска няколко бележки на лист хартия.

— Оказахме се прави и за липсата на загриженост на убиеца за качеството на разрезите и ампутациите — продължи патоанатомът. — Използваният инструмент е същият.

— Електрически кухненски нож — каза Карлос.

— Да, но този път го е използвал повече като касапин и по-малко като хирург. Освен това не открих видими следи от разрязване като на предишните две жертви. Убиецът не си е направил труда да реже на правилните места.

— Започнало е да му харесва прекалено много — подхвърли Гарсия.

— Открихме и белези от пристягане на китките и глезените. За разлика от предишните две жертви тази е била завързана. И това е още едно отклонение от първоначалния метод на действие. Не намерихме въже на местопрестъплението. — Доктор Хоув отново прелисти страниците на доклада. — Телта, с която е скрепена скулптурата, е същата като при предишните две, както и лепилото — каноколит. Както очаквахме, криминалистите са снели няколко различни латентни отпечатъка в кабинета и чакалнята.

— Чистачката е идвала два пъти седмично — каза Хънтър. — Последният път — преди два дни. Трябва да дойде утре, рано сутринта. Ще анализираме отпечатъците, но съм сигурен, че са на обичайните му пациенти.

Каролин въздъхна.

— Това е всичко, което мога да ви кажа от аутопсията.

— Благодаря, докторе.

— Имате ли напредък с новите фигури от сенки? Някаква връзка с предишните?

— Още ги разглеждаме, докторе — отговори Робърт. Този път и неговият глас прозвуча уморено.

— Само от любопитство, обадете ми се, ако разберете нещо.

— Разбира се. Между другото, секретарката на Литълуд ми каза, че той използвал онази тайна кутия-книга, за да държи ключовете от колата си и мобилния си телефон, когато е бил в кабинета. Намерили ли са ги криминалистите?

— Чакай малко. — Изминаха петнайсетина секунди мълчание. — Не, няма ги в описа. Чета го в момента. Но са намерили последните няколко сметки за мобилния му телефон. Държал ги е в чекмедже на бюрото си.

— Това може да помогне. Ще ми ги изпратиш ли?

— Няма проблем. Утре сутринта ще ги имаш. Е, прибирам се у дома за така необходимата почивка и чаша хубаво вино.

— Идеята ти звучи страхотно — отвърна Карлос и погледна партньора си.

— Да, права си, докторе — съгласи се Хънтър. — И ние се нуждаем от почивка.

— Ще ви изпратя още сега резултатите от аутопсията, а лабораторните анализи веднага щом ги получа, но знаете процедурата. Дори със спешна молба може да минат още един-два дни.

— Добре, докторе. Благодаря ти, че отдаваш приоритет на нашите искания.