Скулптора

68.

Когато Хънтър и Гарсия стигнаха до апартамент 311 в „Бел Гардънс“, разследването на екипа от криминалисти беше в разгара си. Четирима души, облечени в бели гащеризони с качулки, се препъваха един в друг в тесния апартамент, вършейки работата си. Във всекидневната млад криминалист снемаше отпечатъци от дървен шкаф. Жена, въоръжена с ръчна прахосмукачка, събираше влакна и косми от пода. По-възрастен криминалист със спрей и преносима ултравиолетова лампа търсеше капки кръв върху сребриста кутия на масата в кухнята. И през цялото време фотографът снимаше всичко.

Детектив Рики Корби и партньорката му Кати Елисън стояха в коридора пред апартамента. Трима униформени полицаи разпитваха съседите.

— Вие ли сте детектив Корби? — попита Робърт, когато изкачи лошо осветеното стълбище.

Високият чернокож мъж се обърна към Хънтър. Беше петдесетинагодишен, с намръщено лице и леко прошарена, късо подстригана коса. Носеше очила с рогови рамки и кафяв костюм и съдейки по телосложението му, вероятно беше играл футбол на младини и все още беше физически активен.

— Да, аз съм — отговори той с плътен глас. — И като ви гледам, вие двамата сте от специалния отдел „Убийства“. — Корби протегна ръка. — Детектив Хънтър, предполагам.

Хънтър кимна.

— Наричай ме Робърт.

Ръкостискането на Корби беше твърдо и силно. Дланта му беше леко наклонена надолу и от опит Хънтър знаеше, че това обикновено е знак за властен човек или личност, която обича да налага контрол върху другите. Мъжът показваше, че той командва положението. Робърт нямаше намерение да се противопоставя на авторитета му.

— Викай ми Рики. Това е партньорката ми, детектив Елисън.

Кати Елисън пристъпи напред и стисна ръката на Хънтър почти със същата твърдост като Корби. Беше висока метър шейсет и пет, със стегната фигура, но с леко прегърбени рамене, къса черна коса, подстригана в стилна, елегантна прическа. В очите й се четеше напрегнатостта на човек, който приема работата си много насериозно.

— Наричайте ме Кати — каза тя, набързо оглеждайки новодошлите.

— Както ти казах по телефона, причината да ти се обадя, е, че намерихме това във всекидневната на жертвата — каза Корби и даде на Робърт визитна картичка. — Твоя е, нали?

Хънтър кимна.

Корби бръкна във вътрешния си джоб и извади тефтерчето си.

— Томас Линч, по-известен като Тито. Бил е освободен условно от „Ланкастър“ преди единайсет месеца. Според досието му — Корби се обърна към Гарсия — ти си го арестувал преди седем години и си взел самопризнанията му. — Той млъкна и преосмисли думите си. — Или по-скоро си го убедил да сключи сделка. Предполагам, че след освобождаването му той ти е станал информатор.

— Не точно — отвърна Карлос.

Корби се втренчи в него.

— Приятел?

— Не точно.

Корби кимна, махна очилата си, духна в стъклата и ги почисти с края на синята си вратовръзка.

— Бихте ли ми обяснили как Тито се е сдобил с една от вашите визитки? Съвсем нова визитка.

Той произнесе последното изречение с леко напевен тон.

Гарсия устоя на погледа му.

— Свързахме се с него наскоро. Търсехме информация, но Тито не беше информаторът — добави, преди Корби да има възможност да говори. — Той се появи в един списък с имена.

Рики Корби беше достатъчно опитен и знаеше, че Карлос не упорства, а само съобщава информацията, която е готов да даде на този етап. Нямаше смисъл да настоява и да го притиска. Той кимна едва забележимо.

— Бихте ли ми казали кога го видяхте за последен път? — попита Елисън.

— Вчера следобед — отговори Хънтър.

Корби и Елисън се спогледаха.

— Според съдебния лекар вашето момче е било убито през нощта. — Корби отново пое нещата в свои ръце и си сложи очилата. — Най-вероятно рано сутринта. Готвят се да изнесат трупа му, но ако искате да го огледате…

Хънтър и Гарсия кимнаха.

— Нямам представа кого е ядосал снощи — добави Корби и даде на детективите латексови ръкавици и найлонови терлици за обувките, — но който и да е бил, добре е подредил Тито. Там вътре има истинско произведение на изкуството.