Скулптора

87.

Светкавица озари тъмното небе навън. Веднага последва оглушителна гръмотевица, която разтърси сградата. Заваля проливен дъжд. Едри капки затракаха по стъклата на прозорците.

Хънтър стоя още няколко минути във всекидневната. Прерови чекмеджетата и лавиците с книги, но не откри нищо интересно. И в кухнята нямаше нищо особено, само съдове и прибори, достатъчни за четирима души, и полупразен хладилник. Малък коридор свързваше всекидневната с останалата част на апартамента. Имаше една стая вляво, по средата на коридора, и друга в дъното. Банята беше вдясно, срещу първата стая.

Робърт навлезе по-навътре в апартамента. Реши да започне със спалнята, която беше голяма, удобна и със собствена баня. Беше обзаведена с легло с дървена табла, малко бюро, вграден гардероб и висок шкаф. Пак нямаше следи от женско докосване, нито снимки в рамки — нищо ценно, никакви спомени. Той прерови всичко. Гардеробът беше добре подреден. Костюми и ризи заемаха половината пространство. Имаше само четири чифта обувки, двата — маратонки. Вратовръзките и коланите си имаха свое кътче. Робърт претърси джобовете на саката, но не откри нищо.

Дъждът се усилваше и барабанеше по стъклата като зли духове, които се опитват да влязат вътре. Мълнии кръстосваха небето през няколко минути.

Хънтър продължи да търси. В шкафа имаше тениски, джинси, пуловери, бельо, чорапи и две шишето одеколон „Давидоф“.

Той провери кошчето за боклук на пода до бюрото. Вътре нямаше нищо друго, освен реклами, изпратени по пощата, и няколко опаковки от бонбони. Лаптопът на бюрото беше защитен с парола. Робърт не беше сигурен дали в твърдия диск ще намерят нещо, което да помогне на разследването, но на този етап си струваше да опитат всичко. Щеше да даде лаптопа на Брайън Дойл от отдел „Информационни технологии“. Банята също не разкри нищо вълнуващо.

Спря до прозореца и се вгледа в дъжда, който се лееше над Лос Анджелис. Още една светкавица раздра небето, разклонявайки се в пет посоки. Робърт, изглежда, нямаше да си тръгне скоро.

Той излезе от всекидневната, тръгна по коридора и влезе в стаята срещу банята. Беше малка, но спретната. Несъмнено беше за гости. До стената имаше единично легло с метална табла, а вдясно от него — малко нощно шкафче. Цялата източна стена беше заета от вграден гардероб. Завесите и там бяха дръпнати, но бяха различни от онези във всекидневната, по-тежки и по-плътни. През тях не можеше да проникне никаква светлина, нито сянка.

Хънтър ги остави, както си бяха, приближи се до леглото и прокара ръка по завивките. Миришеха на чисто. Скоро бяха изпрани. Той провери чекмеджето на нощното шкафче. Нищо. Беше празно. Затвори го, отиде до гардероба и отвори плъзгащите се врати. Вътре приличаше на гаражна разпродажба. Всичко беше старо — прахосмукачката, книгите, списанията, лампите, няколкото окъсани палта, изкуствената коледна елха и картонените кутии.

— Боже! — възкликна Робърт и отстъпи назад. — Литълуд не е изхвърлял много неща.

Той насочи вниманието си към картонените кутии, натрупани вдясно, и издърпа най-долната. Беше сравнително тежка. Сложи я на леглото и вдигна капака. Кутията беше пълна със стари грамофонни плочи. От любопитство прегледа няколко — ранните „Мотли Крю“, „Ню Йорк Долс“, „Стикс“, „Джърни“, „38 Спешъл“, „Кис“, „Лед Цепелин“, „Ръш“… Робърт се усмихна. На млади години Литълуд явно е бил почитател на метъла.

Той спря, замисли се за нещо и бързо прерови грамофонните плочи в кутията. „Дъ Риъл Тинг“, албумът на „Фейт Ноу Мор“ с песента, която убиецът бе оставил да свири в лодката на Насхорн, не беше сред тях.

Хънтър се върна при гардероба и извади друга кутия. Тази беше пълна със снимки — много стари. Той грабна няколко и започна да ги разглежда. Устните му отново се разтеглиха в усмивка. Литълуд беше толкова млад. Робърт прелисти няколко фотографии, когато нещо привлече вниманието му.

— Чакай малко. — Той доближи снимката до лицето си, присви очи и се съсредоточи. Паметта му препускаше като компютър и търсеше сред образите, които беше видял през последните две седмици. И когато най-после направи връзката, тялото му се изпълни с адреналин.