Скулптора

97.

Когато Гарсия пристигна, Хънтър седеше пред таблото със снимките от час и половина. Беше обмислил десетки сценарии и отчаяно се опитваше да отговори на въпросите, които съзнанието му непрестанно задаваше. Не беше успял да отговори на всичките, но един сценарий му се струваше по-логичен от другите и той искаше да сподели идеята си с колегите.

Капитан Блейк се присъедини последна към малката група в кабинета на Робърт. Алис пристигна пет минути преди нея.

— Изградих теория — заяви Хънтър и привлече вниманието на всички към таблото със снимките. Беше разместил и пренаредил някои фотографии. — Моля ви, изтърпете ме и ме изслушайте, защото отначало може да ви прозвучи налудничаво.

Барбара направи гримаса.

— Навън броди убиец, който разчленява жертвите си и използва частите от телата им, за да създава скулптури и фигури от сенки, Робърт. Всички теории за действията му трябва да са поне малко налудничави. Не очаквам нещо нормално. Разказвай.

— Добре. Всички знаем колко усилия положихме, за да се опитаме да разберем и да изтълкуваме значението на скулптурите и фигурите от сенки. Откакто има трета жертва отпреди три дни и съответно трета скулптура и фигура от сянка, ние опитваме всяка комбинация, за която се сетим, за да проумеем загадката. С Карлос дори разгледахме изображенията групово вместо индивидуално.

Гарсия кимна.

— Решихме, че изображенията може би са свързани едно с друго по някакъв начин и образуват нещо друго, вероятно по-голяма картина. Всичко е като картинен ребус от самото начало. Ето защо може би убиецът е искал да правим точно това. Да поставим късовете, които ни е оставил, на правилните места и да довършим ребуса.

Капитан Блейк повдигна вежди.

— Не установихме нищо, капитане — обади се Карлос и охлади въодушевлението й, като поклати глава. — Както и да ги пренареждахме, не открихме нищо. Всяка скулптура хвърля специфична сянка и толкова. Не са свързани.

— Стигнахме до заключението, че са независими една от друга, а не части на незавършена картина — допълни Хънтър.

— И тогава сте се върнали отначало и сте се опитали да разберете индивидуалното им значение — намеси се капитан Блейк.

— Да — потвърди Робърт. — Но след разкритието вчера, че другата жертва, Андрю Насхорн, и третата, Нейтън Литълуд, също са се познавали, вероятно от двайсетинагодишни, започнах да обмислям нови възможности.

— Какви? — попита Барбара.

— Вчера Карлос спомена нещо, за което се сетих чак в полунощ.

Вниманието на капитана и Алис се насочи към Гарсия, който на свой ред погледна партньора си.

— Какво съм казал?

— Че никога не си харесвал куклите на конци и театъра на сенките. И ми каза за учителя си в пети клас.

Барбара се втренчи изпитателно в Карлос.

Той повдигна рамене, сякаш това не означаваше нищо.

— Куклите на конци и сенките им ме плашеха. И все още изпитвам страх от тях.

— Ами учителят ти в пети клас? — попита Алис.

— Той преподаваше театрално изкуство и ни караше да правим куклени постановки всеки месец. — Гарсия нервно се почеса по дясната страна на лицето. — Много мразех тези часове. Мразех учителя. Мразех цялата учебна година.

— И това беше гледна точка, върху която не се бях замислял — добави Хънтър.

— За каква гледна точка говориш, Робърт? — попита капитан Блейк. — Защото мисля, че никой от нас не я вижда.

— Театър, капитане. Куклен театър. — Той застана до копието на скулптурата от първото местопрестъпление, дома на Дерек Никълсън. — Куклите на конци се използват в театрите само по една причина.

— Да представят пиеса? — предположи Алис.

— Да разкажат история — допълни Карлос.

Робърт се усмихна.

— Точно така.