Скулптора

44.

— Убиецът е парализирал жертвата, като е прерязал с нож врата под четвъртия прешлен? — Гласът на капитан Барбара Блейк потрепери, докато четеше копието на доклада от аутопсията, което Гарсия й беше дал.

Хънтър кимна.

Окръжният прокурор Дуейн Брадли седеше на едното от двете кожени кресла пред бюрото на Барбара. И той държеше копие от доклада.

— Чакайте малко — каза Брадли и поклати глава. — Според доклада прекъснатият шиен отдел засяга и нервната система и оставя жертвата вцепенена и безчувствена към болка.

— Да — потвърди Карлос.

— Тогава защо ще го прави, по дяволите? Щом убиецът е искал жертвата да страда, защо й е отнел сетивността? Защо е притъпил болката, преди да го нареже? Не се връзва. — Лицето му вече беше леко порозовяло.

— Защото поради някаква причина убиецът е искал жертвата да преживее друг вид болка — отвърна Робърт и подпря лакът на лавицата. — Психическо страдание.

Прокурорът не изглеждаше много убеден.

— Представете си, че гледате как обезобразяват и осакатяват тялото ви и кръвта ви се разплисква из стаята, без да чувствате нищо и без да можете да реагирате. Представете си, че гледате собствената си смърт, сякаш е филм. Знаете, че умирате, но не чувствате нищо.

Брадли не откъсна поглед от Хънтър, докато слушаше думите му.

— Умеете да описвате ужасяващи сцени, детектив.

— Колко време са продължили осакатяването и психическото мъчение? — попита капитанът.

— Трудно е да се каже. Но като се има предвид времето, което е необходимо, за да бъдат отрязани частите на тялото и да бъде ограничено кървенето по начина, по който е било направено, час и нещо, може би повече.

— По дяволите! — Брадли въздъхна и прелисти страница от доклада. — Тук пише, че смъртта е настъпила някъде между шестнайсет и деветнайсет часа.

— Така е — съгласи се Гарсия.

— А трупът е открит около двайсет часа от млада жена от съседна лодка, нали?

— Да — потвърди Карлос.

— Имаме ли записите от охранителните камери на пристанището? — попита Блейк. — Кой влиза и кой излиза?

Гарсия се подсмихна.

— Това очаквахме, но те все още използват стара система, която записва на VHS видеокасети, ако можете да повярвате. И е повредена от повече от два месеца.

— Типично — отбеляза Брадли. — Ами съседите? Никой ли не е забелязал човек, който не е от хората там, да напуска дока, когато от лодката на жертвата се е разнесла силна музика?

— Не мисля, че убиецът е толкова глупав — отбеляза Робърт.

— Глупав? Какво имате предвид?

— Няма как да го потвърдим, но стереоуредбата в лодката на Насхорн има програма „Събуждане“. Предполагам, че убиецът е настроил таймера да включи стереото най-малко половин час след като си тръгне. Ако добавите към това и факта, че хората започват да се дразнят от силната музика едва когато се чува известно време, когато са започнали да й обръщат внимание, убиецът отдавна е бил избягал.

Капитанът затвори доклада пред себе си и го бутна в края на бюрото си.

— Ами апартаментът на жертвата? Открихте ли нещо? Компютър, мобилен телефон?

— Криминалистите са намерили лаптоп — отвърна Хънтър. — Работят по него и преглеждат файлове, снимки, имейли, всичко. Не е открит мобилен телефон.

— Насхорн се е готвел да отиде на ежегодната си двуседмична почивка — добави Карлос. — Затова предполагаме, че е носел мобилния си телефон. Смятаме, че убиецът или го е взел, или го е хвърлил във водата, или го е унищожил.

— Може да вземем номера му, да се свържем с доставчика и да тръгнем оттам — предложи прокурорът.

— Вече го направихме — каза Робърт. — Телефонът е изключен, затова ако не е унищожен, не може да бъде проследен, докато отново не бъде включен. Но може би ще получим анализ на обажданията му от клетъчната мрежа.

— „Може би“ не е възможност за избор — възрази Брадли. — Алис ще се погрижи за анализа на обажданията му. — Той бързо погледна часовника си.

— Добре — съгласи се Хънтър. — Ще посетя и Ейми Даусън по-късно днес.

Прокурорът и капитан Блейк присвиха очи и леко поклатиха глави.

— Делничната болногледачка на Дерек Никълсън — напомни им Робърт. — Искам да й покажа снимка на Андрю Насхорн и да проверя дали той е бил човекът, който е посетил Никълсън в дома му, освен прокурор Брадли. Още не сме установили кой е бил вторият гост. Помолих прокурор Брадли и той разпита във всички филиали на прокуратурата в Лос Анджелис. Никой не се обади, затова трябва да предположим, че вторият посетител не е бил колега от прокуратурата.

Брадли кимна.

Барбара започна да потраква с молив по бюрото си, докато напрегнато мислеше.

— Кажи ми нещо друго — обърна се тя към Хънтър. — Знам, че методът на действие на двете убийства е еднакъв, но думите на Дуейн ме накараха да се зачудя. Защо убиецът ще кара първата жертва да страда физически, а втората психически? Няма много логика.

— Никога няма, капитане — отвърна Робърт.

— Добре, но направи ми удоволствието. Мислиш ли, че има вероятност извършителят да не е само един? Може да са двама, които действат заедно. Единият мрази Никълсън, а другият — Насхорн. Може би са се запознали в затвора. Изпратени са в една и съща поправителна институция, но за съвършено различни престъпления. Сприятелили са се. Имали са години да измислят зловещо отмъщение.

— Тя е права — съгласи се Брадли.

— Това е много малко вероятно, като се има предвид какво е сторено на жертвите.

— Защо?

Хънтър отиде в средата на стаята.

— Ако се замислите за жестокостта, демонстрирана в двете престъпления, и безумието на самия акт, на практика е невъзможно убийците да са двама. Местопрестъпленията предполагат непреодолима импулсивност на убиеца да извърши акта, до най-дребния детайл. Само погледнете скулптурите. На психично ниво това е невъзможно да се сподели. Убиването на жертвите, разчленяването на телата им и сътворяването на скулптурите от частите на телата им му доставят удоволствие. Това задоволява в него нещо, което само той разбира. Никой друг не би изпитал същото задоволство. Този вид психично разстройство не може да се сподели. Убиецът е един, капитане. Повярвай ми.

Прекъсна ги почукване на вратата.

— Да — извика Блейк.

Вратата се открехна и Алис Бомонт подаде глава. Беше ходила в Окръжната прокуратура да провери някои досиета, за които не получи достъп в интернет. Очите й се отвориха широко от изненада и тя застана неподвижно. Не знаеше, че Хънтър и Гарсия са се върнали от моргата и нямаше представа, че окръжният прокурор Брадли е там.

Всички се обърнаха към нея.

Последва мълчание.

— Извинете, че ви прекъсвам. — Погледът на Алис обходи стаята, уверявайки се, че е привлякла вниманието на всички. — Но мисля, че най-после попаднах на нещо.