Скулптора

47.

— Сандс е израснал заедно с Ортега в Парамаунт — прочете Алис от новия документ. — Двамата били най-добри приятели. Никой от тях нямал братя или сестри и това ги сближило още повече. И двамата са от бедни семейства. Бащата на Сандс пиел много и затова животът в дома му не бил идеален. Сандс не обичал да стои вкъщи. Мразел баща си и побоите, които той му нанасял. Прекарвал времето си по улиците и с Ортега. Скоро се забъркали с наркотици, банди и сбивания.

Телефонът на бюрото на капитан Блейк започна да звъни и тя отговори на обаждането.

— Не сега. — Барбара тресна слушалката. — Продължавай.

Алис се прокашля.

— Сандс и Ортега учили заедно в гимназията в Парамаунт. Ортега бил лош ученик, но Сандс, макар и с престъпни наклонности, имал по-добри оценки, отколкото повечето хора очаквали. Постъпването в колеж нямало да бъде проблем, ако той искал и имал необходимите средства. За съжаление обаче, когато двамата били на седемнайсет, били арестувани за кражба на кола и притежание на марихуана. Това им струвало година в изправително училище-интернат. Пребиваването там стреснало Ортега. Той решил, че не иска да продължава с този живот. Срещнал Пам скоро след като го освободили. Оженили се две години по-късно. Въпреки че все още употребявал наркотици, той си намерил работа в склада, както споменах, и по всичко личало, че е загърбил престъпния живот.

— Но не и Сандс — досети се Хънтър.

Алис кимна.

— Не и Сандс. Той продължил да извършва дребни престъпления, след като го освободили, но в изправителното училище се сближил с няколко души и започнал сериозно да се занимава с търговия на наркотици.

— Как събра толкова бързо всичката тази информация? — попита Гарсия.

— Прокуратурата пази подробни досиета за всеки, когото съди — отвърна тя, кимна на Брадли и прелисти страница от доклада си. — Една нощ Сандс се върнал вкъщи пиян и надрусан и след поредния скандал с приятелката му Джина Валдес нещата излезли от контрол. Той превъртял, грабнал бейзболна бухалка и пребил Джина. Тя била на косъм от смъртта. Имала няколко счупени кости, фрактура на черепа и загубила зрението на лявото си око.

— Какъв мил човек — подхвърли Карлос и се облегна на прозореца.

— Ти каза, че приложението ти търсело връзки със семейства и роднини — обади се Робърт. — Как успя да свържеш Сандс с Ортега?

— Ортега е посочил Кен Сандс като най-близък роднина, след като получил смъртната присъда — поясни Алис. — Както казах, двамата били като братя на млади години. Ти предложи да търсим членове на семейства, на банди и всеки външен човек, който би търсил отмъщение заради някой друг. Е, Кен Сандс определено се вписва в тази категория.

— Аз не го оспорвам — съгласи се Гарсия.

— Но ето къде е най-хубавото — добави Алис. — Андрю Насхорн е бил детективът, който е арестувал Сандс.

Стаята сякаш се изпълни със статично електричество.

— Джина, приятелката на Сандс, се вцепенявала от ужас от него, и с право. Той я пребивал много пъти. Насхорн я убедил да подаде оплакване, когато се почувства по-добре. Сандс бил обвинен в нападение и побой над партньорката, с която живее, с употреба на смъртоносно оръжие.

— А това е углавно престъпление според Наказателния кодекс в Калифорния — обади се прокурор Брадли.

Алис кимна.

— Добавете към това и факта, че когато го задържали, той бил надрусан и е носел повече от килограм хероин, и ще се досетите, че е бил осъден на девет и половина години затвор. Сандс излежал присъдата си в калифорнийския щатски затвор в Ланкастър.

— Кога е било това? — попита капитан Блейк.

— Преди десет години. И очевидно след като присъдата му е била прочетена, и преди полицаите в съда да го отведат, Сандс е имал време да погледне Насхорн, който седял зад прокурора, и да произнесе думите: „Ще дойда за теб.“ — Алис сложи доклада на бюрото на Барбара. — Бил е освободен преди шест месеца.

Времето сякаш спря за няколко секунди.

— Знаем ли адреса му? — попита Хънтър.

— Само някакъв стар домашен адрес. Сандс не е бил освободен условно, а е излежал присъдата си, затова не е необходимо да се обажда на надзорник или съдия. Няма наложени и никакви ограничения. Дори може да напуска страната, ако иска.

— Добре. — Капитан Блейк отново погледна разпечатката на бюрото си. — Хайде да го намерим веднага и да си побъбрим с него. — Тя направи знак на Алис да й даде папката и доклада.

— А докато го намерим — каза Брадли, — нека да действаме тихо. Не искам някаква информация да изтече към медиите или някой друг. — Той погледна Робърт и Карлос, сякаш те щяха да публикуват новото разкритие веднага щом излязат от кабинета. — И имам предвид абсолютно никого. Убити са прокурор и полицай. Всяко ченге и правораздавателна агенция в Лос Анджелис ги сърбят ръцете да хванат заподозрения, на който сме се спрели. Ако това се разчуе, ще започне търсене с невиждани досега мащаби. Затова нито дума на никого. Ясен ли съм?

Детективите не отговориха, само се втренчиха в него.

— Ясен ли съм, детективи?

— Кристално — отвърна Робърт.