Скулптора

62.

Мнозина познавачи ще кажат, че истинският почитател на уискито го пие с малко вода, за предпочитане изворна. Добавянето на малко вода, преди да го пиеш, пречи на силата му да притъпи сетивата и да намали удоволствието ти. Освен това водата подсилва аромата и вкуса на уискито и разкрива скритите му характеристики. Твърди се, че трябва да разредиш уискито си с една пета вода. Познавачите се мръщят и на онези, които слагат лед в шотландското си уиски, тъй като понижаването на температурата замразява аромата и притъпява вкуса му.

На Хънтър не му пукаше какво казват познавачите и другите хора. Той обичаше малцовото уиски с малко вода не защото това се смяташе за правилния начин да го пие, а защото смяташе, че някои видове уиски са твърде силни, за да се пият чисти. Понякога слагаше в скоча си две кубчета лед и се наслаждаваше на хладината на течността, докато се плъзгаше в гърлото му. Карлос пиеше уискито както му дойде. Тази вечер и двамата бяха пуснали по едно кубче лед в чашите си.

Седяха край една от предните маси в „Бренан“ на булевард „Линкълн“ — квартален бар, известен с надбягвания на костенурки в четвъртък вечер и колекцията от класически рок парчета в джубокса.

Робърт се нуждаеше от почивка от клаустрофобичния кабинет, да не говорим за зловещата му украса от снимки на местопрестъпленията и копието на скулптурата от части на човешко тяло.

Двамата мълчаливо пиеха уискито си, всеки погълнат от мрачните си мисли. Робърт беше разговарял с доктор Хоув по телефона. Резултатите от токсикологичния анализ на Андрю Насхорн бяха пристигнали. Предвижданията им се бяха оказали верни. В кръвта му бяха открити следи от пропафенон, фелодипин и карведилол — същия коктейл от лекарства, използван, за да забави сърдечната дейност и на Дерек Никълсън.

В бара влезе висока блондинка с гъвкаво тяло на танцьорка и сексапилна походка. Беше с тесни сини джинси, светлокафяви обувки с високи токчета и затъкната на кръста кремава блуза. Силиконовите й гърди опъваха тънкия памучен плат толкова много, че копчетата й сякаш щяха да изхвърчат всеки момент. Хънтър проследи с поглед кратката й разходка от входа до барплота.

Карлос се усмихна на партньора си, но не каза нищо.

Робърт отпи от уискито си и после още веднъж погледна крадешком към високата русокоса хубавица.

— Може би трябва да отидеш да поговориш с нея — каза Гарсия и кимна към бара.

— Моля?

— Очите ти ще изхвърчат. Иди да я поздравиш.

Хънтър се втренчи в лицето на партньора си и после леко поклати глава.

— Не е каквото си мислиш.

— Не, разбира се, но въпреки това предлагам да поговориш с нея.

Робърт остави чашата си и стана.

— Връщам се веднага.

Карлос изненадано гледаше как той се отправя към бара и се приближава до високата блондинка, която вече беше привлякла вниманието на мнозина мъже. Гарсия не очакваше, че Робърт ще пристъпи към действие толкова бързо, ако изобщо го направи.

— Ще бъде интересно — промърмори той, премести се, за да вижда по-добре, наведе се напред и подпря лакти на масата. В момента би дал всичко, за да има бионични уши.

— Извинете — каза Хънтър на русокосата.

Тя дори не го погледна.

— Не се интересувам. — Гласът й беше студен, монотонен и малко снобски.

— Моля?

— Казах, че не се интересувам — повтори жената и отпи от чашата си. Все още не поглеждаше Робърт.

Той се подсмихна.

— Нито пък аз. Исках само да ви обърна внимание на факта, че сте седнали на дъвка, която е залепнала за джинсите ви като голямо петно от някаква зелена гадост. — Хънтър наклони глава на една страна. — Не изглежда добре.

Блондинката най-сетне го погледна и непохватно изви тяло, опитвайки се да види задната част на джинсите си.

— От другата страна — посочи с глава Хънтър.

Тя се извъртя на другата страна и плъзна ръка към задника си. Пръстите й с изящен маникюр докоснаха лепкавата дъвка, проточила се от дупето до бедрото й.

— По дяволите! — Жената дръпна ръката си и я погледна с отвращение. — Джинсите ми са „Роберто Кавали“.

Робърт нямаше представа какво значение има това.

— Хубави са — съчувствено отбеляза той.

— Хубави? Струват цяло състояние.

Хънтър се втренчи недоумяващо в нея.

— Убеден съм, че ако ги занесете на химическо чистене, ще ви отърват от дъвката.

— По дяволите — повтори русокосата и тръгна към тоалетната.

— Много ловко — подхвърли Карлос, когато Робърт се върна на масата. — Какво й каза? Видях само как тя се хвана за задника и се изстреля като ракета към тоалетната.

Хънтър отпи от уискито си.

— Както казах, не беше каквото ти си мислеше.

Приятелят му се ухили и се облегна назад на стола.

— Трябва да поработиш върху репликите си за сваляне на мацки.

Мобилният телефон на Робърт зазвъня в джоба му. Той остави чашата си на масата и го извади.

— Детектив Хънтър.

— Робърт, обажда се Тери. Имам информация за теб.

Детектив Тери Касиди беше член на екипа от отдел „Обири и убийства“. Робърт го беше помолил да открие каквото може за местонахождението на вече освободения Раул Ескобедо, изнасилвача, който Насхорн беше пребил, преди да изпрати в затвора.

— Слушам, Тери.

— Този тип Ескобедо е истински гадняр — започна Касиди. — Пълна отрепка, разбираш ли? Изнасилвач, който се надървя от насилие. Смята се, че е изнасилил десетина жени.

— Знам историята му — прекъсна го Хънтър. — Какво откри?

— Нашият приятел прекарал трудно време зад решетките. Получил е десет години за изнасилването на три жени, единствените, които свидетелствали. А сега слушай внимателно. Докато бил в пандиза, скапанякът се разкаял. Открил Бога. — Касиди млъкна или за ефект, или защото искрено беше обиден от мисълта, че някой като Ескобедо може да твърди, че се е поправил. Касиди беше ревностен католик. — Започнал да чете Библията денонощно и се включил в теологичната програма, предлагана в затвора. Завършил я с отличие. След освобождаването си преди две години станал проповедник. Сега си мисли, че е преподобен, разпространява божието слово и помага на други да се покаят. Нарича се преподобният Солдадо, кръстен на Свети Хуан Солдадо, народен светец, почитан от много хора в Мексико, откъдето е семейството на Ескобедо.

— Свети Воин? — попита Хънтър, превеждайки името от испански.

— Точно така — потвърди Касиди. — Проверих. Истинското име на светеца е Хуан Кастило Моралес. Бил редник в мексиканската армия. А сега чуй това… Кастило бил екзекутиран през 1938 година за изнасилването и убийството на осемгодишно момиче от Тихуана. Не се занасям, Робърт. Изнасилване. Последователите му смятат, че е бил обвинен несправедливо за престъплението, и призовават духа му за помощ в здравословни, криминални и семейни проблеми, преминаване на американско-мексиканската граница и други предизвикателства на ежедневния живот. — Тери се засмя неспокойно. — Ако искаш, вярвай, но Ескобедо се е кръстил на светец изнасилвач. Безочлив е, нали?

Робърт не каза нищо и Касиди продължи:

— Ръководи църквата си или храма, или както там го нарича, в Пико Ривера. Аз лично бих го нарекъл култ. Казва се „Воини за Исус“. Можеш ли да повярваш? Звучи като терористична групировка, нали? Няма да се изненадам, ако убеждава млади жени, включили се в организацията му, че трябва да му се отдадат като ритуално посвещаване и че такава е божията воля, и той е новият месия. Ако е научил нещо в затвора, това е как да заобикаля закона.

— Разбра ли къде е бил на датите и в часовете, които ти казах? — попита Хънтър.

— Да. Колкото и да го мразя вече, Ескобедо не може да е човекът, когото търсите. На първата дата, която ми каза, деветнайсети юни, той е бил извън Лос Анджелис и е бил домакин на богослужение в Сан Диего. Смята да разшири „Воини за Исус“. На втората дата, двайсет и втори юни, през целия ден е записвал два компактдиска и един видеодиск. Продава ги на привържениците си. Има купища свидетели, които ще потвърдят това. Ескобедо е помийна яма от лъжи, смърдящи лайна и богохулство, но не е вашият убиец, Робърт.

Хънтър кимна. Протоколът повеляваше да провери, но той никога не бе смятал Ескобедо за сериозен заподозрян. Като психолог и после детектив в отдел „Обири и убийства“ Робърт беше изучавал, разпитвал и залавял стотици убийци и през годините бе установил, че е трудно да различиш убиец от обикновен човек на улицата. Познаваше красиви, очарователни и харизматични убийци. Някои приличаха на добродушни старци. Други бяха сладострастни и сексапилни. Разликата се проявяваше едва когато Хънтър започнеше да се рови в съзнанието им. Имаше обаче различни видове престъпници и убийци. Ескобедо беше изнасилвач — най-долнопробният вид. Вярно, той използваше насилие, но единственият му интерес беше да задоволи плътските си желания. Не дебнеше жертвите си, а ги избираше произволно от онези, които бяха наоколо в определена нощ. Не планираше. Робърт знаеше, че такива престъпници рядко променят метода си на действие. Дори ако мотивът му беше отмъщение, Ескобедо вероятно би застрелял или наръгал с нож жертвите си и би избягал от местопрестъплението колкото може по-бързо, а не би прекарал часове да разчленява труповете и да създава гротескни скулптури, приписвайки на всяка значение, скрито в сенките им. Не, Ескобедо не притежаваше знанията, търпението, интелекта и смелостта да извърши такива престъпления.

— Чудесна работа, Тери, благодаря — похвали го Хънтър, затвори и прибра телефона в джоба си. Разказа на Гарсия новините и двамата мълчаливо допиха уискито си. Когато станаха да си тръгват, високата блондинка излезе от тоалетната и се приближи до масата им.

— Извинявайте — каза тя на Робърт. Сега гласът й беше очарователен, със съблазнителен тон. — И благодаря.

Изражението на лицето на Карлос представляваше любопитна картинка.

— Не може да бъде! — прошепна той.

— Няма проблем — отвърна Хънтър.

— Знам, че ме смятат за арогантна — продължи русокосата с престорена, заучена усмивка. — Невинаги съм такава. Но на подобни места една жена трябва да внимава, нали?

— Както казах, няма проблем. — Робърт понечи да мине покрай нея. — Приятна вечер.

— Виж какво — извика тя смутено, когато той отново се обърна да си тръгне. — Трябва да се прибера у дома и да се опитам да оправя бъркотията, но може да пийнем по чашка някой път. — Блондинката много вещо пъхна в ръката на Хънтър сгъната салфетка. — Обадете ми се. — Тя приключи сцената с прелъстително намигване и излезе от бара.

— Не може да бъде — повтори Гарсия.