Скулптора

28.

Продължителното мълчание беше прекъснато от стъпки и гласове навън. Хънтър, Гарсия и доктор Хоув се обърнаха към входа на каютата. Секунда по-късно на прага се появиха двама криминалисти, облечени в бели гащеризони с качулки. Носеха метални куфарчета.

— Дайте ни минутка, Глен — каза патоанатомът и вдигна дясната си ръка, преди криминалистите да влязат.

Глен Игън и Шона Рос спряха до стъпалата.

— Първо искаме да огледаме някои неща — добави съдебният лекар. — Може да започнете на палубата.

— Няма проблем, докторе. — Те се обърнаха и се качиха горе.

— Побъркан или не — продължи доктор Хоув, — убиецът знае какво прави. — Вниманието й отново се насочи към осакатения труп на стола. — Този път е използвал игла и конец, за да зашие брахиалните артерии и да ограничи кървенето и, изглежда, е свършил добра работа. — Тя погледна под стола. Краката на Насхорн бяха бинтовани на глезените, където бяха отрязани стъпалата. — И неизвестно защо убиецът е превързал раните на краката.

Робърт се приближи да види по-добре.

— Странно — отбеляза той и изведнъж отново долови необикновената парлива миризма.

— Да, много странно — съгласи се Каролин.

Карлос извади диска от стереоуредбата и го сложи в найлонов плик за веществени доказателства. На лавицата имаше и други дискове. Гарсия ги прегледа набързо. Повечето бяха на рок групи от осемдесетте и деветдесетте години на двайсети век.

Хънтър най-после пристъпи към новата скулптура, която беше още по-извратена и зловеща от първата.

Този път ръцете бяха отрязани от тялото точно под раменете и след това още веднъж в лакътните стави, на четири парчета. Двете предни части бяха завързани с тел, със събрани една до друга китки, и изправени. Ръцете бяха непохватно разтворени с дланите нагоре, сякаш готови да хванат летяща топка. Палците бяха изкривени, очевидно счупени. Всички други пръсти липсваха. Бяха отрязани в кокалчетата и стегнато завързани два по два с тел и залепени с каноколит и образуваха четири отделни фигури. Убиецът обаче ги беше направил да изглеждат почти еднакви, като ги беше изрязал в странни фигури — уголемени и заоблени на върха, извити в средата и изтънени в основата. Бяха поставени на кухненския плот, на трийсетина сантиметра от ръцете. Двете фигури бяха изправени. Другите две лежаха една върху друга.

— Е, какво мислите, че е този път? — попита Карлос и пристъпи по-близо. — Крокодил?

Доктор Хоув изненадано присви очи.

— Този път? Досетили сте се какво означава първата скулптура?

— Още не сме разбрали значението й — отвърна Робърт.

— Но знаем какво образува скулптурата — добави Гарсия.

— Образува?

Карлос погледна крадешком партньора си и направи гримаса.

— Скулптурата образува фигури от сенки на стената.

— Моля?

Гарсия кимна.

— Да, правилно ме чу, докторе — потвърди той. — Фигури от сенки. При това доста умело направени. Първата скулптура хвърля на стената сянка на куче и птица. Или нещо подобно.

Каролин имаше такъв вид, сякаш очакваше някой от детективите да прихне да се смее, но това не стана.

— Открихме го случайно — каза Хънтър. — Няколко минути преди да ни се обадят за пристанището. Нямахме възможност да анализираме добре сенките.

— Той набързо й разказа какво се е случило в кабинета му.

— И сенките приличат на куче и птица?

— Да.

Зелените й очи се отместиха към барплота.

— И сте сигурни, че това не е случайно?

Двамата детективи поклатиха глави.

— Образите са твърде добре очертани, за да е случайно — каза Робърт.

— И сега трябва да разберете какво означават кучето и птицата?

— Точно така — отговори Карлос. — Убиецът си играе с нас, докторе. Задава ни гатанка в гатанката. Може би сенките не означават нищо и в момента той ни се подиграва. Кара ни да се въртим в кръг, опитвайки се да разберем дали наистина има смисъл в Скуби Ду и птичето Туити, а в това време отново разчленява хора.

— Почакайте. — Доктор Хоув вдигна ръка. — Образите приличат ли на анимационни герои?

— Не — поясни Гарсия. — Извинявам се за неуместното си чувство за хумор.

Съдебният лекар погледна Хънтър и посочи скулптурата.

— Ако сте прави, това нещо също би трябвало да хвърля някаква сянка на фигура на стената.

— Вероятно.

Ако в каютата имаше уред за измерване на напрежението, стрелката му щеше да прехвърли максимума.

— Тогава да проверим — предложи Хоув. Любопитството й беше толкова силно, че бе почти видимо.

Тя щракна фенерчето си, а после се приближи до електрическия ключ и угаси осветлението.

Робърт и Карлос също запалиха фенерчетата си. Няколко минути обикаляха уродливата скулптура, осветяваха я от всички страни и се вглеждаха в сенките, които хвърляше на стената.

Не видяха нищо — нито животни, нито предмети или думи.

Погледът на Хънтър отново се отправи към главата на Насхорн на масичката за кафе. Нещо в начина, по който беше поставена, привлече вниманието му. Гледаше право към скулптурата, но от малък ъгъл и леко нагоре.

— Ще опитам нещо. — Робърт се премести и насочи лъча на фенерчето към скулптурата, но този път точно под ъгъла, под който гледаше главата на Насхорн. — Може би убиецът ни показва как да я гледаме.

— Като е сложил точно там главата на жертвата? — малко недоверчиво попита Каролин.

— Кой знае? Не бих пренебрегнал нищо за това чудовище.

Всички млъкнаха и се втренчиха в странните сенки на стената зад скулптурата.

Тялото на доктор Хоув се разтрепери като наелектризирано и кожата й настръхна.

— Да ме вземат дяволите!