Скулптора

53.

Детектив Себ Стоукс отпи от кафето и остави чашата на масата. На върха на топчестия му нос остана капка сметана. Идеални пухкави мустаци очертаваха устните му.

— Монтьор ли? — попита той и избърса със салфетка сметаната от лицето си. — Охранителните камери заснели ли са копелето?

— Не. Камерата не работела — монотонно отговори Хънтър.

— Никога не работят, когато ти трябват. Тогава откъде знаеш, че се е представил за монтьор?

— Снощи открих, че от мотора на лодката на Насхорн е изтекло масло. Той е трябвало да отплава на обичайното си двуседмично пътешествие в деня, когато е бил убит. Предполагам, че е забелязал проблема, докато е проверявал лодката за последен път, и е разбрал, че не може да потегли с повреден двигател. Би било твърде рисковано.

— Да, такъв си беше Анди. Винаги много педантичен. И не беше немарлив. Провери ли на пристанището? Имат ли списък на монтьорите?

— Проверих. — Робърт отпи от кафето си. — Нямат станция за монтьори. Имат обаче списък на монтьори, които препоръчват. Насхорн не се е свързвал с администрацията да пита за монтьор. Но повечето собственици на яхти имат монтьор, на когото вярват.

— Ами Анди имал ли е?

Хънтър кимна.

— Човек на име Уорън Донъли. Говорих с него снощи. Каза, че Насхорн не го е търсил за теч в мотора.

— Тогава мислиш, че убиецът е пипал мотора, преди Анди да се качи на лодката си — каза Стоукс, разгадавайки изражението на Робърт. — Може би един-два дни преди това.

— Възможно е.

— И после е трябвало само да се навърта наоколо, да наблюдава и да чака подходящия момент да предложи услугите си.

— Това е теорията, която сме изградили — съгласи се Хънтър.

— Но защо не се е скрил в каютата на лодката и не е чакал Анди да влезе? Защо е усложнил нещата със сценария за монтьор?

— Не съм сигурен — призна Робърт. — Може би защото лодката е малка. Каютата е още по-малка. Няма къде да се скрие. Насхорн би забелязал присъствието на чужд човек веднага щом се качи на лодката. Убиецът би загубил превъзходството си — елементът на изненада.

— Пък и Анди все още си беше ченге. — Стоукс се облегна назад и прокара ръка по къркорещия си корем.

— Винаги беше нащрек и би извадил оръжието си.

Хънтър отново кимна.

— Насхорн е бил едър и силен мъж и очевидно е умеел да се грижи за себе си. Може би убиецът е знаел, че не е добра идея да се сбие с него. Нещата биха се объркали сериозно. А този убиец не поема излишни рискове.

Стоукс прехапа устни.

— Убиецът е трябвало да бъде поканен на лодката. Така Анди нямало да заподозре нищо. А щом извършителят е стъпел на борда, със сигурност е щяла да му се предостави възможност да сломи съпротивата на Анди.

— Съдейки по пръските кръв и мястото, където намерихме зъбите, Насхорн, изглежда, се е навел над двигателя. Може би убиецът го е помолил да погледне или да подържи нещо, докато вземе някакъв инструмент от чантата си.

— Зъби?

— Насхорн е бил ударен в лицето. Челюстта му е била разбита и три от зъбите му са изкъртени.

Сервитьорката донесе закуската на Стоукс.

— Сигурен ли сте, че не желаете нещо друго? — обърна се тя към Робърт.

— Не, благодаря.

— Добре. Кажете ми, ако промените решението си.

— Сервитьорката намигна на Хънтър, завъртя се и отмина.

Робърт леко почеса белега от раната от куршум на десния си трицепс. Въпреки че беше на повече от три години, понякога белегът го сърбеше ужасно.

— Който и да е убиецът — каза той, — насъбрал е много омраза към Насхорн. И затова съм дошъл. Ти си работил с него. Били сте в един участък. Като се замислиш за случаите, които сте разследвали заедно, сещаш ли се за някой престъпник, способен на такова нещо?

Стоукс отряза парче омлет и го хвана така, сякаш беше пица.

— Разбрах, че ще ми зададеш този въпрос, след като разговаряхме по телефона снощи. Доста мислих и единственото копеле, за което се сетих, е Раул Ескобедо.

— Кой е той?

— Сериен изнасилвач. Осъден е за нападение на три жени в парка „Линуд“ и в Парамаунт за период от осем месеца. Смятаме, че е нападнал и изнасилил десетина жертви, но само три свидетелстваха в съда. Освен това е садист. Преди да си свърши работата, ги е пребивал. Заловихме го, защото несъзнателно направи грешка.

— Каква? — Интересът на Хънтър се засили.

— Ескобедо е роден тук, в Лос Анджелис, но родителите му са от щата Колима в Мексико.

— Дом на вулкана Колима?

— Точно така. Знаеше ли го вече?

Робърт кимна.

— Аз трябваше да го търся. Както и да е, родителите на Ескобедо са емигрирали в Съединените щати, преди майка му да забременее с него. Дошли са от градчето Санта Инес. Въпреки че Ескобедо израснал в Парамаунт, в дома им се говорело само на испански. Проблемът е, че хората от Санта Инес говорят с характерен акцент. Не мога да ти кажа каква е разликата, но е така. — Стоукс отново отхапа от омлета. — Ескобедо никога не е ходил в родния град на родителите си, но говори с акцент от Санта Инес като местен жител. И това го издаде. Грешката му беше, че обича да говори мръсотии, докато изнасилва жертвите. Последната жена, която изнасили, беше от Лас Кончас, съседно градче на Санта Инес.

— Разпознала е акцента — досети се Хънтър.

— Още по-добре — подсмихна се Стоукс. — Ескобедо работел като касиер в пощата. Две седмици след нападението последната жертва била с приятелка в Саут Гейт. Оставала седмица до Деня на майката в Мексико и двете отишли в местния пощенски клон да изпратят картичка на майката на приятелката. И какво да види, обслужил ги Ескобедо. Веднага щом чула гласа му, жената се разтреперила, но съумяла да запази хладнокръвие. Вместо да се паникьоса и да се издаде, тя излязла от пощата, намерила телефон и ни се обади. Врътнахме му „ужилване“ и хоп — три седмици по-късно го хванахме на местопрестъплението, докато се готвеше да изнасили друга жена. Двамата с Анди го арестувахме. — Стоукс отпи от кафето си и Робърт долови колебанието му. Имаше нещо, което не му казваше.

— Какво се случи по време на ареста?

Стоукс остави парчето испански омлет, което държеше, избърса устата си със салфетка и погледна преценяващо детектива.

Робърт кимна уверено.

— Като ченге на ченге.

— Ами, понатупахме го, когато го хванахме.

— Понатупали сте го?

— Знаеш как е. Когато всички погнахме негодника, адреналинът ни се изпомпа като лоша кръв. Анди стигна до него пръв. Ескобедо беше замъкнал осемнайсетгодишно момиче в неизползвана сграда на „Армията на спасението“ в Линуд. Анди имаше избухлив нрав и бушоните му… — Стоукс изкриви уста и кимна.

— Понякога превърташе. Шефът непрекъснато му се караше, че се увлича. Не беше точно непредсказуем и неконтролируем, но на границата, нали разбираш? Когато Анди стигнал до сградата, Ескобедо вече бил разкъсал блузата на момичето и го бил пребил. Това подействало на Анди като даден знак да се преобрази в невероятния Супермен и да забрави, че е ченге.

Хънтър не каза нищо и мълчанието се проточи.

— Истината е, че… — най-после продължи Стоукс — копелето си заслужаваше всеки удар, който получи. Анди разкраси физиономията му.

Робърт спокойно отпи от кафето си.

— И къде е сега Ескобедо?

— Нямам представа. Всичко това се случи преди дванайсет години. Ескобедо получи десетгодишна присъда и я излежа. Чух, че са го освободили преди две години.

По гърба на Хънтър сякаш премина електрически ток.

— И ти казвам още сега, че ако този лайнар е погубил Анди… — добави Стоукс.

— Къде е бил? — прекъсна го Робърт и се премести на ръба на стола.

— Какво? — Стоукс присви очи и приглади кичур увиснала коса от челото си.

— В кой затвор е бил Ескобедо?

— Щатският затвор на Лос Анджелис Каунти.

— В „Ланкастър“?

— Да.

„Същият затвор, в който е бил и Кен Сандс“ — помисли си Хънтър.

— Сериозно, ако Ескобедо го е направил, ще го…

— Няма да правиш нищо — отново го прекъсна Робърт. Последното, което искаше, беше Стоукс да си мисли, че е получил информация кой е най-новият убиец на ченгета в Лос Анджелис. Невярната информация щеше да изтече като вода през сито и до обяд половината полицаи в града щяха да тръгнат да търсят отмъщение. Трябваше да разубеди Стоукс. — Виж, Себ, ако се сещаш само за Ескобедо, ще го проверим, но в момента той дори не е заподозрян. Ескобедо е само име в списъка. Нямаме нищо, с което да го свържем с местопрестъплението. Няма пръстови отпечатъци, нито ДНК, влакна или свидетели. Не знаем дори къде е бил в деня на убийството на Насхорн, нито дали притежава уменията да извърши онова, което е направено. — Той замълча, за да могат думите му да стигнат до съзнанието на Стоукс. — Ти си добър детектив. Прочетох досието ти. Отлично знаеш как се води разследване. Ако тръгнат слухове, разследването ще бъде изложено на риск. А когато стане така, виновниците получават шанс да се измъкнат. Знаеш го.

— Това копеле няма да се измъкне.

— Прав си, няма да се измъкне. Ако Ескобедо е нашият човек, ще го пипна.

Убедеността му смекчи непреклонния поглед на Стоукс.

Хънтър сложи визитната си картичка на масата и я бутна към Стоукс.

— Ако се сетиш за някой друг, освен Ескобедо, обади ми се. — Той стана. — И ми направи удоволствието, и бъди нащрек, чу ли? Този тип е по-умен от повечето извършители.

Стоукс се усмихна.

— Както казах… — потупа издутината под сакото на костюма си, — нека да дойде.