Скулптора

73.

„Кампаниле“ беше провинциално елегантен ресторант на Саут Ла Бреа Авеню и напомняше на средиземноморско селце, с камбанария, вътрешен двор с фонтан и малка пекарна.

— Не знаех, че харесваш това място — отбеляза Хънтър, когато двамата с Алис седнаха на маса във вътрешния двор.

— Много неща не знаеш за мен — усмихна се тя, но тъй като не искаше Робърт да разсъждава върху думите й, побърза да добави: — По-рано често идвах тук. Обожавам италианската кухня и готвачът е фантастичен, вероятно най-добрият в тази част на града.

Хънтър не можа да не се съгласи.

— И вече не идваш ли?

— Не толкова често. Все още обичам италианската храна, но няма да ставам по-млада, а мразя да внимавам колко ям. Свалянето на килограми вече не е толкова лесно, колкото беше.

Той разгърна кърпата за хранене и я сложи на коленете си.

— Мисля, че не е необходимо да отслабваш.

Алис го погледна учудено.

— Комплимент ли ми правиш?

— Да, и в същото време ти казвам истината.

Тя прибра косата си и я прехвърли над лявото си рамо. Жест на стеснителност и леко флиртуване.

Хънтър обаче се направи, че не го забеляза.

— Ще поръчаме ли? — попита.

— Защо не? — отвърна тя.

И двамата си поръчаха спагети, Хънтър — със сос „Примавера“, а Алис — със специалните пикантни кюфтенца на готвача и сушени на слънце домати. Взеха си и бутилка червено вино и се опитаха да не говорят за разследването.

— Защо никога не си се женил, Робърт? — Въпросът беше зададен в края на вечерята, когато сервитьорът им наля вино. — Както ти казах, в училище повечето момичета си падаха по теб. Сигурна съм, че си имал богат избор.

Той я погледна и отпи от виното си. В очите й се четеше интерес, като на репортер, който търси нова сензация.

— Има неща, които са несъвместими. Професията ми и брачният живот са едни от тях.

Алис се нацупи.

— Неубедително оправдание. Много ченгета са женени.

— Вярно, но голям брой от тях се развеждат заради напрежението в работата им.

— Но те поне се опитват, без да се крият зад неубедителни оправдания. Ами старата поговорка: „По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал“?

Робърт повдигна рамене.

— Не съм я чувал.

— Глупости.

Леката усмивка го издаде.

— Ами Карлос? — продължи Алис. — Той е женен. Нима мислиш, че жена му ще го изостави заради професията му?

— Някои хора имат късмета да открият единствения човек в живота си, с когото им е предопределено да бъдат. Карлос и Ана са такъв пример. Едва ли ще намериш по-подходящи един за друг мъж и жена.

— И ти не си открил онази, с която да прекараш остатъка от живота си?

В паметта на Хънтър проблесна образа на едно лице… и звука на едно име. Сърцето му се стопли, но щом спомените запрепускаха, се смрази като лед.

— Не — отвърна той, без да трепне от погледа на Алис и да се извърне, но беше сигурен, че нещо в очите му го издаде.

Алис го забеляза — първо нещо нежно, после — твърдо и студено, много болезнено — и въпреки любопитството си разбра, че няма право да го разпитва повече.

— Съжалявам. — Отмести поглед от Робърт и смени темата, преди мълчанието да стане твърде неловко: — Е, не научи нищо ново от втората сянка, така ли?

— Нищо.

— Кажи ми нещо. Мислиш ли, че изтълкувахме правилно първата сянка? А именно, че убиецът иска да ни каже, че за него Дерек Никълсън е измамник и лъжец? — Тя вдигна ръка, за да му даде знак да не избързва с отговора си. — Знам, че няма да разберем със сигурност, докато не заловим убиеца, но на теб звучи ли ти правилно?

Робърт разбра за какво намеква тя.

— Да.

— Но имаш съмнения за тълкуването на втората фигура.

— Да.

Алис бавно отпи от виното си.

— Тримата прекарахме безброй часове да изучаваме скулптурата от човешки части и сянката й, опитвайки се да разберем значението й. Мисля, че няма какво повече да видим. Дори капитан Блейк е съгласна. Защо смяташ, че този път грешим? Защо убиецът да не използва изображението, за да ни каже, че преследва още две жертви?

Сервитьорът дойде да разчисти масата. Хънтър го изчака да се отдалечи, крепейки купчината чинии в ръцете си.

— Според мен това тълкуване е твърде голям скок от първото. Не звучи много логично.

Алис отвори широко очи.

— Логично? Какво в този случай е логично, Робърт? Имаме работа с луд, тръгнал да демонстрира себелюбието си, който накълцва хора на парчета и създава скулптури от частите на телата им, за да ни остави смахнати улики за картинен ребус? Къде е логиката във всичко това, по дяволите?

Хънтър набързо огледа съседните маси, за да види дали някой е чул коментара й. Гласът й се беше повишил с няколко децибела от вълнение. Клиентите изглеждаха много по-заинтересувани от храната и виното, отколкото от разговора им. Той отново насочи вниманието си към Алис.

— Не ни звучи логично, защото все още не сме го разбрали. Но за убиеца е съвършено логично. Затова го прави.

Тя мълчаливо прецени думите му.

— Това се опитваш да направиш, нали? Да разсъждаваш като убиеца. Да вникнеш в неговата логика.

— Правя го от седмица, но за жалост не съм постигнал нищо.

— Не е вярно. — Тя сложи ръка на масата и пръстите й докоснаха ръката на Робърт. — Дотук ти свърши по-добра работа, отколкото можеше да се очаква. Ако не беше ти, все още щяхме да гледаме скулптурите и да се чудим какво означават.

Хънтър я погледна.

— Комплимент ли ми правиш?

— Не, казвам истината. Но какво имаш предвид, като каза, че това тълкуване е твърде голям скок от тълкуването на първата скулптура?

— Желаете ли да разгледате менюто с десертите? — Сервитьорът отново се беше приближил до масата им.

Алис поклати глава, без да го поглежда. Робърт му се усмихна съчувствено.

— Мисля, че попрекалихме с основните ястия. Не ни остана място за друго.

— Прего — отвърна сервитьорът и се отдалечи.

— Какъв скок? — настоя Алис.

— Ако сме прави в тълкуването на първата фигура, убиецът ни показва мнението си за Дерек Никълсън, нали? Смятал го е за лъжец и измамник.

Алис се облегна назад. Започваше да свързва нещата.

— Но ако сме прави и в тълкуването си за второто изображение, тогава убиецът не изразява мнението си за Андрю Насхорн.

Тя разбра мисълта му.

— Показва ни мнението си за себе си — разгневен дявол, който гледа отвисоко жертвите си.

Хънтър кимна.

— Да, и не виждам защо го е направил. Струва ми се някак погрешно. Убиецът иска да видим нещо от неговата гледна точка. Да разберем защо убива тези хора. Иска да ни каже, че е мислел Никълсън за измамник, който го е излъгал. И в това има логика.

— Но да ни покаже, че самият той е разгневен дявол, който търси отмъщение, не звучи логично?

— Ти как мислиш?

Алис повдигна вежди.

— Не звучи логично — съгласи се. — Мислиш, че той се опитва да ни каже нещо за Насхорн с второто изображение?

— Може би.

— Да, но какво? Че е смятал Насхорн за дявол? Човек с рога? Ами другите четири образа, двете изправени и двете легнали фигури? Какво означават те, по дяволите?

Робърт нямаше отговор на този въпрос.