Скулптора

66.

Гарсия стоеше зад Робърт и четеше колкото може по-бързо, но не забеляза нищо особено.

— Какво пропускам?

Хънтър посочи заглавието — „Принципи на тълкуване на теста на Роршах“.

Карлос направи гримаса.

— Извинете ме за тъпия въпрос, но какво е Роршах?

— Херман Роршах е швейцарски психиатър и психоаналитик — обясни Робърт. — Известен е с разработването на метод за психологическо оценяване с изображения от мастилени петна — тестът на Роршах.

Гарсия се замисли.

— Да ме вземат дяволите! Да не е онзи смахнат тест, когато ти показват бели картончета с големи мастилени петна и те карат да им кажеш какво виждаш? Нещо като фигури на облаци в небето.

— Накратко казано, да, това е тестът — потвърди Робърт.

— А не накратко казано, какво представлява тестът? — настоя приятелят му.

Хънтър остави списъка на бюрото си и се облегна назад на стола.

— Официалният тест се състои от десет картончета. Всяка точка в тях има почти съвършена двустранна симетрия. Пет точки са с черно мастило, две — с черно и червено мастило и три са разноцветни. През годините психолозите са видоизменили теста и са създали свои картончета с мастилени точки. Някои дори напълно игнорират първоначалната двустранна симетрия на точките.

— Добре, но за какво служи тестът, по дяволите?

Робърт леко наклони глава на една страна, сякаш не беше напълно убеден.

— Тестът оценява множество характерни черти на личността и психологически недостатъци, например чувство за достойнство, депресивност, неадекватно справяне с проблеми, дефицит в решаването на проблеми… — Той махна с ръка, за да покаже, че списъкът е дълъг. — В основни линии тестът се стреми да оцени интелектуалното функциониране и социалната интеграция на индивида.

— Съдейки по мастилени петна? — попита Гарсия.

Робърт повдигна рамене и кимна. Напълно разбираше недоверието на партньора си.

— Оставете какво оценява тестът — намеси се Алис, — и се замислете с какво разполагаме. Сенките на скулптурите може да бъдат разглеждани като собствен тест с мастилени точки на Сандс.

Хънтър категорично поклати глава.

— Да, убиецът ни изпитва, но не с мастилени точки.

— Откъде можеш да бъдеш сигурен?

— Както каза Карлос, мастилените точки са точно каквото са — петна без определена форма, а убиецът ни е оставил идеални фигури — койот и гарван на първата скулптура — и въпреки че все още не сме съвсем сигурни какво е значението на второто изображение, то определено не е безформено петно.

— Съгласна съм, но всичко пак се свежда до тълкуване, нали? Онова, което си мислим, че виждаме — възрази Алис. — Повечето хора не знаят, че в митологията койот и гарван, изобразени заедно, означават предател, лъжец.

— И ние не го знаехме — каза Робърт. — Разбрахме го едва когато ти го откри. До известна степен повечето изображения са отворени за тълкуване. Някой може да гледа на творба на изкуството по съвсем различен начин от твореца.

— Това не е изкуство, Робърт. — Тя посочи копието на скулптурата.

— За нас не е, но за убиеца… — Той не довърши веднага мисълта си. — Това е негово дело, творение, изкуство, колкото и да е зловещо. И се обзалагам, че извършителят е видял нещо съвсем различно от онова, което ние виждаме, когато е правил скулптурата. Различното душевно състояние ни кара да виждаме различни неща.

Алис се вгледа в скулптурата.

— Различно душевно състояние?

Робърт стана и се приближи до таблото със снимките.

— Тълкуването е пряко свързано с душевното състояние. Гледайки едно и също изображение, човек може да види две съвършено различни неща в зависимост от настроението си. И това е проблемът с теста на Роршах.

— Как е възможно един и същ човек да вижда две различни неща? — Алис се вгледа в снимката на сянката, закачена на таблото. — Всеки път, когато аз погледна това, виждам едно и също нещо — фигура на дявол, който гледа отгоре жертвите си.

— Тогава не разсъждаваш върху вероятностите — отвърна Хънтър. — Да речем, че виждаш безформено изображение, което прилича на лице с широко отворена уста. След това го показваш на някого, който в момента се чувства щастлив. Той може да го изтълкува, че някой се смее на глас.

Гарсия веднага схвана мисълта му.

— Но ако същият човек е в лошо настроение, изображението може да му се стори като някой, който крещи от болка.

— Точно така. Настроението определя гледната ти точка. И това винаги е бил най-силният довод срещу теста на Роршах. Мнозина твърдят, че тестът оценява преди всичко моментното душевно състояние на субекта. Но съм съгласен с теб, Алис. Каквото и да е значението на изображенията — Робърт посочи снимката на сянката, — въпросът е как го тълкуваме ние, и това е ключът на загадката. Ако го разчетем погрешно и не разберем какво точно иска да ни каже убиецът с тези сенки — Хънтър поклати глава, — мисля, че няма да го хванем.