Скулптора

61.

Полицай Толедо беше трийсетина сантиметра по-висок от Алис и широк като гардероб. Имаше гъсти прошарени мустаци над тънките устни, обръсната глава и бакенбарди като на Елвис Пресли. Той придружи Алис и Девлин до нивото на библиотеката и зае позиция вляво от рецепцията, на четири крачки от вратата. Нещо в погледа му, който непрекъснато се стрелкаше към Алис, я накара да се почувства неудобно.

В главното помещение на библиотеката имаше места за стотина затворници, но по това време на деня имаше само неколцина, разпръснати край множеството пластмасови бюра и маси. Като в сцена от стар уестърн всички спряха да четат и едновременно вдигнаха глави да огледат Алис. Последва припряно шушукане, което премина в помещението като „мексиканска вълна“. Алис не прояви интерес да разбере какво си шепнат.

— Какви книги имате тук? — попита тя Девлин.

— По малко от всичко, госпожице, без криминални. Нямаме никакви криминални книги — нито романи, нито за реални престъпления, нищо. — Той се осмели да се усмихне. — Сякаш това има някакво значение. Имаме голям отдел с религиозни книги и учебници — математика, история, география… такива неща. Всеки може да се научи да чете или да вземе гимназиална диплома… ако иска. Малцина обаче го правят. Имаме и голяма модерна секция по право.

— Какви книги четеше Кен?

Девлин се подсмихна и се почеса по брадичката.

— Кен четеше всичко. И четеше бързо. Но много обичаше учебници. Взе курсове чрез кореспонденция — за напреднали, колежански. Беше умен. Заради курсовете му позволиха да поръчва допълнителни учебници, каквито нямаме тук. Но тъй като ги купуваше щатът, трябваше да ги задържим тук, след като той приключеше с тях. Никой друг не ги е взимал. — Девлин млъкна, намръщи се и прокара пръсти по късо подстриганата си коса. — Тук са и книгите, които Кен четеше, седнал ей там в ъгъла. — Той посочи бюро в отсрещния край на стаята. — Онези, които не изнасяше. Ако книгите се четат само тук, не се вписват в картона на затворника.

Алис кимна.

Девлин й показа как са подредени библиотечните картони и къде ги държат — в дълъг дървен шкаф покрай цялата отсрещна стена. Алис вече беше започнала да определя приоритети наум.

— Имате ли секция с учебници по медицина?

— Да — отговори Девлин. — Малка. Елате да ви я покажа.

Двамата се отдалечиха от рецепцията и тръгнаха из главното помещение на библиотеката. Полицай Толедо вървеше на не повече от три крачки след тях. Очите на всички затворници отново се втренчиха в Алис и се разнесе шушукане, но тя се престори, че не чува нищо.

Девлин я поведе към няколко лавици в дъното.

— Това е секцията ни с учебници по медицина — обяви той и посочи малка редица книги на най-горната лавица, която се състоеше от двайсет и четири учебника. Алис запомни бройката. — Единствената причина да са тук е, защото Кен учеше по тях за курсовете.

Тя го помоли да й покаже още две секции — психология и изкуство. Запомни броя на учебниците и в тях.

— Добре. Ще ми трябва нещо за писане и листа и започвам.

— Мога да ви донеса молив.

— Ще свърши работа.

Двамата се върнаха в предната част на библиотеката. Девлин даде на Алис няколко листа и молив, показа й чекмеджето с картоните на Кен Сандс и я остави да работи.

Кен Сандс имаше деветдесет и два картона от библиотеката, всичките пълни с каталожни номера на книги. Сигурно беше от хората, които прочитат по една книга на ден. Както каза Девлин, затворниците имаха много време, и Сандс, изглежда, беше прекарвал всяка свободна секунда в четене. Щеше да й отнеме цяла вечност, докато прегледа всички картони. Алис се замисли как най-лесно и бързо да ги обработи. Нямаше представа и започна да записва каталожни номера.

Затворник с обръсната глава, който седеше кротко до масата най-близо до рецепцията, се приближи до Девлин и му даде книга.

— Книгата е хубава, Тоби. Сигурен съм, че ще ти хареса.

Алис беше твърде заета да пише номера и не забеляза, че Девлин крадешком пъхна листче между страниците на книгата. Ако някой можеше да изпрати съобщение до някого извън затвора в Ланкастър, това беше Тоби.

Полицаите не бяха единствените, които се грижеха за своите.