Скулптора

108.

Стаята без прозорци се намираше в мазето на Главното управление на полицията. Четирима членове на специалния отряд седяха по двама като ученици в час, а петият беше сам най-отзад. Всичките бяха в черни дрехи и бронежилетки с инициали SWAT5 на гърба. Черните им шлемове бяха на чиновете. Пред тях зад катедра стоеше капитанът им Джак Фалън. Гарсия и капитан Блейк седяха вляво от него.

— Слушайте внимателно, господа — започна Фалън с властен глас. В стаята настъпи абсолютна тишина. Той натисна бутон и на белия екран вдясно от него се появи последната снимка на Кен Сандс, която Хънтър беше получил от управата на затвора. — Този очарователен тип се казва Кен Сандс. Това е последната негова снимка, която имаме. Направена е преди шест месеца, в деня на освобождаването му от калифорнийския щатски затвор в Ланкастър.

— На мен ми мяза на обикновен боклук, капитане — обади се Луис Робинсън, единият от командосите в специалния отряд, и разсмя останалите.

— Може и да е така — отвърна Фалън, насочвайки вниманието си към него. — И затова сме се събрали. Сандс е главният заподозрян в разследване за няколко убийства. Досието му показва, че упражнява насилие, че е много опасен и очевидно много интелигентен. Има голяма вероятност той да е серийният убиец Скулптора, за когото четем във вестниците.

Сред командосите се разнесе неспокойно шушукане.

— Не е необходимо да ви обяснявам колко е откачен. — Фалън отново натисна бутона. Образът на екрана се смени и показа чертеж на едноетажна къща. — Това е местоположението на мишената в Помона. Според данните от разузнаването в момента Кен Сандс е в къщата.

Чертежите показваха къща с три спални, всекидневна, трапезария, баня и голяма кухня.

— Сам ли е? — попита Нийл Гримшоу, най-младият член на екипа. Бяха го взели само преди седмица. Това беше първата му голяма операция. Изглеждаше напрегнат, но се владееше.

— С него, изглежда, има най-малко още един човек — отговори Фалън и погледна Гарсия.

— Това са разузнавателните данни досега — обясни Карлос. — В момента детектив от полицията наблюдава къщата и се опитва да събере повече информация.

— Знаем ли дали другият човек е враждебен? — попита Робинсън.

— Не знаем — отвърна Карлос.

— Въоръжени ли са?

— Не знаем.

— Знаем ли в коя стая е мишената?

— Не разполагаме с тази информация.

— По дяволите, какво е това? Ден за гатанки? — попита Робинсън. — Все едно ще влезем със завързани очи. Какво знаем?

— Информацията, която имаме, е в папките на чиновете — намеси се Фалън. — Само това имаме и само с това действаме. Нали затова сме специални сили. Проблем ли има, Робинсън?

— Само се тревожа малко, че ще влезем в среда с неуточнен брой враждебни лица с нула информация за огневата им мощ и почти никаква информация за всичко друго, капитане, това е всичко.

— Много съжалявам — каза Фалън, сякаш говореше на двегодишно дете. — Не исках да те уплаша. Да те оставим ли тук, треперещи гащи? Ще те повикаме, когато търсим чудовището във фабриката за бонбони. Това няма да е много опасно, обещавам.

Всички в стаята се засмяха.

— И така, трябва да внимаваме много — продължи Фалън и всички притихнаха. — Сандс е свързан с албанска групировка за търговия с наркотици, а ние знаем на какво са способни. Няма да рискуваме. Нахлуваме с оръжията напред. Искам три екипа по двама с обичайните партньори. Гримшоу, ти идваш с мен. Изненадата е на наша страна. Сандс не знае, че довечера ще го нападнем, затова трябва да действаме бързо. Да се приготвим, господа. Трябва да спипаме боклука.