Скулптора

96.

Хънтър се чувстваше толкова уморен, че безсънието едва ли щеше да го, държи буден тази нощ. Върна се в апартамента си, отново си взе горещ душ и си наля уиски. Питието действаше по-добре на главоболието и уморените му мускули от всяко лекарство, за което се сещаше.

Той се отправи към дивана, без да запали лампите във всекидневната. Не беше необходимо да вижда избелелите тапети, протрития килим или различните по стил мебели.

Не си спомняше кога за последен път гледа телевизия. Определено не беше любител на телевизията, но знаеше, че се нуждае от нещо, което да занимава съзнанието му, колкото и да е банално. Нещо, което да не позволи на мислите му да се върнат към разследването. Поне една нощ искаше да се откъсне от случая. Въпреки че обичаше да чете, книгите възбуждаха мозъка му, докато телевизията го притъпяваше.

Той превъртя каналите, търсейки спорт или анимационни филми, но без кабелна или сателитна телевизия изборът беше ограничен. Накрая се задоволи с повторение на някакво старо шоу на Световната федерация по борба. Беше забавно, но не толкова, че да попречи на съня да надделее. Тялото и съзнанието му лека–полека се отказаха от борбата и се отпуснаха в неспокоен сън.

И не след дълго започнаха кошмарите. Прииждаха на талази — празна стая, голи тухлени стени, слаба крушка, окачена на жица в средата на тавана, тъмни ъгли. Всичко беше толкова ярко, че Хънтър сякаш долавяше миризмата — влага, мухъл, смрад на пот, повърнато и кръв. В съня си той беше само зрител и наблюдаваше какво става пред очите му, без да може да се намеси.

Първо видя Гарсия, който лежеше в безсъзнание върху мръсна метална маса, а някой бавно го разчленяваше с кухненски нож. Колкото и да се опитваше, не можа да види лицето на нападателя.

След миг жертвата на металната маса се смени. Карлос изчезна. Този път безликият убиец използваше ножа върху Ана, съпругата на Гарсия. Ужасените й писъци отекваха в стаята.

Хънтър се размърда неспокойно.

Сцената отново се промени.

Този път жертвата беше Алис Бомонт и разчленяването започна отново. Подът на стаята беше облян в кръв. Робърт безпомощно гледаше как като във филм на ужасите колят пред очите му хора, които познава и обича.

След няколко минути убиецът започна да използва частите от телата като пластилин и да извайва гротескни, безформени скулптури. Хънтър чуваше оживения му смях, като на дете, което чудесно се забавлява с новите си играчки.

Робърт изведнъж отвори очи, сякаш някой го разтърси и събуди. Челото и вратът му бяха облени в студена пот. Още беше във всекидневната и телевизорът беше включен и вървеше някакъв черно–бял филм. Все още под влияние на кошмара Хънтър си спомни нещо, което Гарсия беше казал в бара, и мозъкът му веднага направи безумна връзка.

Той скочи и погледна часовника си — шест и осем минути. Беше спал близо шест часа. Въпреки ужасните сънища главоболието му беше преминало и се чувстваше свеж и отпочинал, но трябваше да отиде на работа. Не можеше да повярва, че не се е сетил за това по-рано.