Скулптора

29.

На паркинга зад кино „Ню Уърлд“ в Марина Дел Рей бяха спрели най-малко дузина полицейски коли. Насъбралата се любопитна тълпа вече беше значителна и броят на новинарските микробуси и репортерите се беше удвоил през последния час.

— Извинете — каза млада жена на двайсет и пет години на монтьора, който стоеше в края на тълпата и спокойно наблюдаваше полицейския и медийния цирк. — Знаете ли какво се е случило тук? — Тя говореше с акцент от Средния Запад, може би от Мисури или Уисконсин. — Яхта ли е била открадната?

Монтьорът се подсмихна на наивността на жената и се обърна с лице към нея.

— Мисля, че за една открадната яхта не биха дошли толкова много ченгета и телевизионни екипи. Дори в Лос Анджелис.

Очите на жената се отвориха по-широко.

— Някой е бил убит? — попита с вълнение.

Монтьорът помълча и после кимна.

— Да. В последната лодка в края на дока.

Жената се повдигна на пръсти, за да зърне лодката, но не видя нищо, освен главите на няколко любопитни зяпачи като нея.

— Изнесоха ли вече трупа? — попита тя, докато се въртеше се наляво и надясно и се опитваше да съзре нещо.

— Мисля, че не са.

— Отдавна ли сте тук?

— Може да се каже — отвърна монтьорът.

— Чудя се какво ли е станало.

Монтьорът беше чел някъде, че повечето хора изпитват нездрав интерес към смъртта. Колкото по-жестока и страшна, толкова повече искаха да знаят за нея и да видят трупа. Някои учени приписваха това на първичен инстинкт за насилие — спящ и непроявен в някои, но много активен в други. Някои психолози смятаха, че е свързан с обсебеността на хората да разберат смъртта и какво се случва с това.

— Чух, че са го обезглавили — каза той, разпалвайки извратеното любопитство на жената.

— Не може да бъде. — Тя се развълнува още повече, отново се надигна на пръсти и изви шия, опитвайки се да види нещо отвъд тълпата.

— Така чух — продължи монтьорът. — И цялата лодка била оплискана в кръв. Страшно извратено.

— Мили Боже! — Жената закри с ръка устата си.

— Да. Добре дошли в Лос Анджелис.

Тя изглеждаше отвратена няколко минути, докато очите й съзряха полицай точно пред тях. Жената подскочи въодушевено на пръсти като дете, на което току-що са казали, че ще отиде в „Дисниуърлд“ за пръв път.

— А, ето там има ченге. Хайде да отидем да го питаме.

— Без мен. Аз си свърших работата тук. И без това трябва да тръгвам.

— Не мога да повярвам, че не проявявате любопитство.

— Мисля, че ченгето няма да ми каже нещо, което вече не знам.

Жената се намръщи, като чу думите му, но беше твърде развълнувана, за да се замисли над тях.

— Е, аз ще го попитам. Искам да знам.

Монтьорът кимна и навлезе в тълпата.

Жената разбута хората и се приближи до полицая.

Нито тя, нито ченгето или някой друг забеляза мъничките петна кръв по панталоните на монтьора.