Скулптора

89.

Дъждът най-после беше спрял преди час. Облаците се бяха разпръснали, но небето остана тъмно с настъпването на нощта.

В картонената кутия имаше твърде много снимки и Хънтър не можеше да ги разгледа внимателно всичките, докато беше в апартамента на Нейтън Литълуд. Едната фотография вече беше предизвикала подозрения. Трябваше да вземе кутията със снимките и да се върне в кабинета си.

Преди да излезе от апартамента на Литълуд, провери другите две картонени кутии в гардероба в стаята за гости. Те съдържаха неща от миналото на Литълуд, но нищо съществено.

Гарсия седеше зад бюрото си, когато Хънтър се върна в кабинета. Алис я нямаше.

— Всичко наред ли е? — попита Робърт, щом забеляза уморения вид на партньора си.

Карлос изду бузи и бавно изпусна дъха си.

— Обади се детектив Корби от Южния район.

— Детективът, който води разследването за убийството на Тито?

— Същият. И познай какво? Получили са резултат от анализа на ДНК от мигла, която са намерили в банята. Съвпада с ДНК на Кен Сандс.

Хънтър остави кутията със снимките на бюрото си.

— Мигла?

— Да. И знам, че това малко оспорва теорията, че Кен Сандс може да е убиецът на Тито и да е Скулптора. Скулптора ни представи три кървави местопрестъпления, но не остави нищо след себе си, защото не е искал. Нито дори прашинка. Затова, ако Кен Сандс е Скулптора, защо е бил толкова немарлив в апартамента на Тито? — Гарсия не изчака отговора. — Проблемът е, че може би изобщо не е бил немарлив, а е допуснал грешка.

Интересът на Робърт се засили.

— Миглите не падат толкова лесно, колкото космите от косата. Проверих — обясни Карлос. — Човек губи между четирийсет и сто и двайсет косъма всеки ден, докато миглите живеят средно сто и петдесет дни, преди да паднат. Това не е нещо, за което да се тревожат повечето престъпници, колкото и да внимават. Затова, ако не е носил очила, убиецът на Тито е направил грешка.

— Какво каза на Корби?

— Нищо. Все още го държа в неведение, че в случая със Скулптора ни интересува Сандс. Помолих го обаче да ме държи в течение, ако има нещо ново. Сега няма отърване. Те ще търсят и Сандс.

Хънтър кимна.

— Да, нали си спомняш апартамента на Тито? Беше мръсен. Не беше почистван от месеци. Миглата може и да означава, че Сандс е бил там, но без очевидци, които да свидетелстват, че той е бил в апартамента в нощта на убийството, и без самопризнания никой няма да го осъди. Сандс само трябва да каже, че е бил при Тито преди нощта на убийството.

Гарсия знаеше, че партньорът му е прав.

— Откри ли нещо в кабинета на Литълуд? — попита той и приглади косата си назад, а после погледна часовника си и нервно пощила носа си два пъти.

— Нищо. — Робърт разбираше отчаянието му. — Къде е Алис?

— Нямам представа. Не беше тук, когато се върнах. Какво е това? — Карлос кимна към картонената кутия, която Хънтър беше сложил на бюрото си.

— Взех я от апартамента на Литълуд. Стари снимки.

Партньорът му повдигна вежда.

Робърт остави кутията и се приближи до таблото с фотосите. Този път вниманието му беше съсредоточено само върху снимките на скулптурата от човешки части и отрязаните крайници. Той се втренчи в тях, сякаш ги виждаше за пръв път.

— Нещо интересно?

Хънтър не отговори.

— Робърт — извика Карлос, — намери ли нещо в апартамента на Литълуд? Нещо в кутията?

Робърт протегна ръка към едната фотография и я откачи от таблото.

— Трябва да отидем при капитана, преди да си е тръгнала.