Скулптора

14.

Ако Робърт беше изненадал Алисън и Оливия с въпроса си, техният отговор определено имаше същия ефект върху него.

— Защо питате? — Оливия леко присви очи.

Хънтър издържа погледа й. Трябваше да измисли нещо убедително. Дъщерите на господин Никълсън не знаеха за скулптурата, оставена от убиеца, а психичната травма, която този факт щеше да им нанесе, щеше да ги измъчва до края на живота им.

— Намерихме нещо в стаята на баща ви — спокойно отговори той. — Смятаме, че може да е парче от счупена скулптура или нещо подобно.

— В стаята на баща ми?

Робърт кимна.

— Може да е оставено нарочно.

Думите му сякаш изсмукаха кислорода в стаята. Двете жени се напрегнаха.

— Оставено там от убиеца? — попита Алисън.

— Да.

Очите на Оливия отново се напълниха със сълзи.

— Какво е? — настоя Алисън. — Може ли да го видим?

— В момента го анализират в лабораторията по криминалистика — спокойно и уверено отговори Хънтър. — Но вие казахте, че майка ви е харесвала скулптури. Какви? Модерно изкуство? — Той бързо насочи темата на разговора в посоката, която искаше.

— Да — отвърна Оливия и избърса сълза от лицето си.

— Може да се каже. Мама обичаше грънчарството. Това беше любимото й занимание през последните й години.

— Тя посочи средна на големина ваза на масичката за кафе, пълна с жълто-бели цветя. — Мама я направи. Има още няколко в антрето.

Детективите погледнаха вазата.

— Мама обичаше да създава и скулптури — добави Алисън, обърна се и посочи творба, поставена на едната лавица. Беше висока двайсет и пет сантиметра и изобразяваше две фигури от двата пола. Първата стоеше с разтворени крака. Ръцете й бяха протегнати пред тялото с дланите надолу. Втората фигура, еднаква по форма с първата, беше точно пред първата, но изглеждаше така, сякаш пада назад. Вцепененото й тяло беше наклонено на четирийсет и пет градуса. Ръцете й също бяха протегнати пред тялото и държаха ръцете на първата фигура.

— Може ли да я разгледаме? — попита Хънтър.

— Разбира се.

Той взе скулптурата и се втренчи в нея. Беше направена от глина, с дървена основа.

— Доверие — промълви Робърт.

— Какво? — Карлос погледна партньора си.

— Доверие — повтори Хънтър. — Ще те хвана, ако паднеш.

Сестрите го погледнаха учудено.

— Точно така — потвърди Оливия. — Мама ми направи същата. И татко има такава. Скулптурата означава, че винаги можем да си имаме доверие и винаги ще си помагаме, каквото и да се случи.

— Много красива скулптура — отбеляза Робърт и я остави на лавицата.

— От какво е направено парчето, което сте намерили в стаята на татко? — попита Оливия.

— Някаква сплав — отново излъга той. — Може да е главно бронз.

Гарсия прехапа устни.

— Тогава не е от скулптурите на мама. Тя използваше само глина.

— Много ли творби е създала?

— Няколко вази и мисля, че само шест скулптури. — Оливия погледна Алисън за потвърждение. Сестра й кимна. — Както каза Али, тя има същата скулптура като моята в апартамента си. Другите четири са в кабинета на татко.