Скулптора

17.

Хънтър пристигна в Главното управление на полицията няколко минути след Гарсия.

— По дяволите, и теб ли хванаха? — попита Карлос.

— Имаш предвид репортерите ли?

Гарсия кимна.

— Лагер ли са направили или какво? Слязох от колата си и веднага трима от тях започнаха да ми задават въпроси.

— Жертвата, чието убийство разследваме, е бил прокурор, който е бил разчленен на смъртното легло в дома си преди три дни. За такива неща се правят телевизионни сериали, Карлос. Репортерите може да се избият, за да получат първи информация от човек, който работи по случая. Положението ще се влошава.

— Да, знам. — Гарсия наля на партньора си и на себе си по една голяма чаша кафе от машината в ъгъла. — Откри ли нещо? — Той даде на Робърт чаша и кимна към книгите под мишницата му.

Хънтър беше взел всички книги за модерно изкуство и скулптура, които можа да намери в кабинета на Дерек Никълсън.

— Нищо. — Остави книгите на бюрото си и взе чашата с кафето. — Благодаря. Половината нощ търсих в интернет и прочетох за всеки скулптор от Лос Анджелис. И там нищо. Не мисля, че убиецът се е опитал да пресъздаде вече съществуваща творба.

Карлос се върна на бюрото си.

— И аз така смятам.

— Днес ще отида при окръжния прокурор — продължи Хънтър. — Ще го питам дали знае с кого е искал да се помири Никълсън, преди да умре, и дали има представа кой е бил другият посетител.

— Няма ли да е по-лесно да му се обадиш по телефона?

Робърт направи гримаса, мразеше да задава въпроси по телефона, независимо кой е от другия край на линията. Срещите очи в очи му позволяваха да наблюдава движенията, реакциите и изражението на човека, когото разпитва, а за детектив от отдел „Убийства“ това беше безценно.

Телефонът на бюрото му иззвъня. Той погледна часовника си и после вдигна слушалката.

— Детектив Хънтър.

— Робърт, току-що получих първите резултати от лабораторията — каза доктор Каролин Хоув. Гласът й звучеше по-сериозно от обикновено.

Робърт включи компютъра си.

— Слушам, докторе.

— Първо искам да ти кажа, че в лабораторията са свършили страхотна работа с копието, което ти поиска.

— Готово ли е?

— Да, работили са през нощта. В момента ти го носят.

— Чудесно.

— И така, криминалистите са снели отпечатъци от пет места на местопрестъплението и другаде в къщата — кухнята, банята, перилата на стълбището… Знаеш процедурата. Както очаквахме, няма основания за радост. Потвърдено е, че отпечатъците са на двете болногледачки, дъщерите на жертвата и на самия Дерек Никълсън.

Хънтър не каза нищо. Не очакваше да излезе нещо от анализа на отпечатъците.

— Намерените косми принадлежат на същите пет души — продължи доктор Хоув. — Мисля, че не е необходимо да изследваме тяхната ДНК. Анализът на някои от тъканите още не е приключил. Онези, които вече са анализирани, са памук, полиестер, акрил… най-разпространените тъкани в ежедневните дрехи. Нищо, което да ни отведе някъде.

Робърт подпря лакът на бюрото си.

— Има ли вече токсикологични резултати, докторе?

— Да, но трябваше да настоявам за тях. Лаборантите са претоварени. — Тя млъкна за част от секундата. — И тук нещата стават интересни. И определено още по-зловещи.

Хънтър привлече вниманието на Карлос, като му направи знак да слуша по деривата.

— Какво показва тестът, докторе? — попита Робърт.

— Знаем, че за да удължи страданията на жертвата, извършителят е защипал брахиалната артерия на ампутираната дясна ръка, използвайки медицински форцепс, за да не изтече кръвта. Нещо обаче ме озадачи още отначало.

Робърт придърпа стола и седна до бюрото си.

— Жертвата е била в крехко състояние. — Думите му не прозвучаха като въпрос.

— Точно така. Дерек Никълсън вече е бил в последния стадий на рак на белите дробове. Тялото му е било немощно като на деветдесетгодишен човек. Съпротивата му срещу болката и издръжливостта са били сведени до малка част от онова, което би трябвало да бъдат. Някой в това състояние може да умре от шока, ако загуби пръст. Той е загубил пет от пръстите на ръцете си, всичките десет пръста на краката, езика и едната си ръка, преди да умре.

Хънтър и Гарсия се спогледаха разтревожено.

— Както предполагах — продължи съдебният лекар, — Дерек Никълсън не е бил упоен, но е бил натъпкан с лекарства.

— Какво е използвал убиецът?

— Токсикологичният анализ показва високи нива на няколко силни лекарства, но това може да се очаква предвид влошеното здраве на жертвата. Някои от лекарствата обаче не се връзват.

— Кои?

— Открихме високи нива на пропафенон, фелодипин и карведилол.

Карлос погледна партньора си и поклати глава.

— Чакай малко, докторе. По-полека с химическия жаргон. Химията не беше най-силният ми предмет в училище, а пък и това беше отдавна. Какви са тези лекарства?

— Пропафенонът е канализиращ натрий и забавя притока на натриеви йони в сърдечния мускул, фелодипинът е канализиращ калций блокер и страхотен за регулиране на високо кръвно налягане. Карведилолът е бета-блокер и пречи на свързването на норепинефрина и епинефрина с бета-адреноцепторите. Комбинацията от тези три лекарства силно потиска производството на адреналин в организма.

Гарсия така се намръщи, че челото му заприлича на сушена слива.

— Нали чу, че химията не беше най-силният ми предмет в училище, докторе? Нито пък биологията. Представи си, че съм седемгодишно хлапе, и ми го обясни отново.

— Накратко, това е много силен коктейл, за да забавиш ритъма на сърцето, да контролираш кръвното налягане и да потиснеш производството на адреналин. Както знаеш, адреналинът се отделя, когато човек усети опасност. Това е хормонът на страха и болката. Ускорява сърдечния ритъм, разширява дихателните пътища и подготвя човека да се бори или да бяга.

Карлос все още изглеждаше озадачен.

— Убиецът е намалил кървенето на жертвата и е потиснал производството на адреналин — каза Хънтър.

— Точно така — потвърди доктор Хоув. — Когато организмът усети опасност или почувства болка, например, ако му отрязват пръст или езика, освобождава се адреналин и сърцето започва да бие по-бързо и да изпомпва повече кръв към засегнатата зона, мозъка и мускулите. Тези три лекарства не позволяват това да стане. Те запазват сърцето в покой, дори забавят ударите му. По този начин в тялото на жертвата циркулира по-малко количество кръв. Човекът кърви много по-малко от очакваното. Но нито едно от тези лекарства няма упойващ ефект.

— Това означава, че жертвата чувства болката, но издържа по-дълго — схвана Гарсия.

— Правилно. — Когато жертвата е жестоко разрязана, но не са увредени жизненоважни органи, има два начина, по които може да умре — да й изтече кръвта или сърцето да се претовари до такава степен, че да спре. Убиецът е решил и двата проблема по нестандартен начин с тази комбинация от лекарства. Искал е жертвата да умре бавно и да чувства толкова много болка, колкото може да издържи. Но без хирургичен екип, който да му помага, убиецът е трябвало да действа много по-бързо, за да извърши ампутациите и да ограничи кръвоизлива, преди да изтече кръвта на жертвата. Коктейлът от лекарства му е помогнал много. — Доктор Хоув замълча, разсъждавайки върху жестокостта на собствените си думи. — Мисля, че всичко това подкрепя подозренията ни, че убиецът има познания по медицина, Робърт. И бих отбелязала, че са много добри.