Скулптора

48.

След развитието на събитията сутринта денят започна да се влачи мудно. Не изскочи нищо друго. Не беше изненадващо, че адресът в досието на Кен Сандс не е актуален, и тъй като бе излязъл от затвора само преди шест месеца, той не си беше извадил никакви документи, по които да го проследят — нито шофьорска книжка, нито паспорт или социална регистрация. Старият му картон за социална осигуровка показваше същия адрес.

Хънтър имаше екип, който се опитваше да проследи някоя банкова сметка или сметка за газ или електричество, нещо, което да ги насочи в правилната посока. Освен това издирваха стари приятели на Сандс, хора, с които се беше събирал, преди да отиде зад решетките, хора, с които се беше запознал в затвора, и сега, на свобода. Но получаването на информация от стари приятели или затворници не беше лесно и Робърт го знаеше много добре. Според закона на улицата в Лос Анджелис доносниченето, особено на ченгета, беше престъпление, наказвано със смърт. Дори враговете не биха си развързали езиците.

Хънтър бе поискал и списък на посетителите на Сандс и Ортега в затвора, но поради законите за личната неприкосновеност на Калифорния щяха да минат един-два дни, докато намереха съдия, който да одобри искането, и още няколко дни, докато получат списъка.

Джина Валдес, приятелката, която Кен Сандс бе пребил почти до смърт, беше изчезнала. В Америка смяната на името не е трудно. И в ерата на интернет промяната на самоличността ставаше все по-лесна. Никой не знаеше дали Джина е сменила името си, или си е създала нова самоличност. Никой нямаше представа дали тя все още е в Лос Анджелис, в Калифорния или дори в страната. Едно обаче беше сигурно — Джина Валдес не искаше да бъде намерена.

Като детектив в полицията Андрю Насхорн понякога бе работил с партньор, детектив Себ Стоукс. Стоукс не беше участвал в ареста на Кен Сандс, но Робърт му се обади. Уговориха се да се срещнат утре сутринта.

Брайън Дойл, шефът на отдел „Информационни технологии“ на лосанджелиската полиция, се обади на Хънтър в края на следобеда, за да му каже какво са успели да извадят от компютъра, намерен в апартамента на Насхорн. Детективите четоха един час намерените имейли и данните от историята на компютъра в интернет. Стана очевидно, че Насхорн е бил чест потребител на няколко агенции за компаньонки, много от които специализирани в игрички със завързване и садомазохистични услуги. Имаше и редица порнографски уебсайтове и въпреки че много от тях бяха вулгарни, никой не беше нелегален.

Имейлите не съдържаха нищо подозрително, никакви заплахи или нещо, което би могло да се изтълкува като заплаха. Не отбелязаха напредък и в идентифицирането на втория човек, който бе посетил дома на Дерек Никълсън, когато се беше разболял. В главата на Хънтър продължаваше да се върти мисълта за думите на болногледачката — че Никълсън е искал да изчисти съвестта си и да каже на някого истината за нещо.

До края на деня Робърт и Карлос търсиха в интернет нещо, което дори бегло да прилича на сянката на скулптурата, съставена от частите на тялото на Насхорн. Не откриха нищо, което да изглежда като цялата фигура. Образът на кривата глава с рога лесно можеше да се свърже с изображенията на повечето дяволи и демони, както и с различните религии, вярвания и култури по света. Имаше обаче и митологични богове с рога, като гръцкият бог Пан или дори Аполон и Зевс, чиито ранни изображения бяха на човек с рога.

„Дявол или бог? — запита се Хънтър. — Ти избираш.“

Без да имат на какво да се опрат, беше все едно да търсят игла в копа сено.

Втората част на скулптурата се оказа още по-загадъчна. Две изправени и две легнали фигури, буквално една върху друга. Двамата детективи не откриха нищо и Робърт започна да обмисля вероятността, че Алис е права. Може би скулптурата нямаше никакво значение. Нищо, свързано с религията или митологията. И нямаше паралелен скрит подтекст. Може би значението беше елементарно, както тя предполагаше — зъл убиец гледа жертвите си. Двама убити, остават още двама. И това означаваше, че той ще убие отново.