Скулптора

36.

Гарсия отиде до таблото и закачи новия фотос под групата снимки на скулптурата, намерена в лодката на Насхорн.

Капитан Барбара Блейк и Алис изопнаха вратове и присвиха очи едновременно, като в синхронизирано танцово движение.

— Използвахме мощния прожектор на криминалистите — обясни Хънтър. — Така успяхме да снимаме сенките. Не беше необходима светкавица на фотоапарат. Отне ни известно време, докато намерим правилния ъгъл. Всъщност убиецът ни беше показал точно откъде да гледаме скулптурата. Беше ни оставил улика.

Барбара и Алис, изглежда, не слушаха Робърт. За тях през последните няколко секунди сякаш целият свят беше изчезнал и бе останала само снимката, която Карлос току-що беше закачил на таблото.

Капитан Блейк заговори първа. Думите излизаха от устата й бавно, обвити от съмнение.

— Какво е това, по дяволите?

Хънтър скръсти ръце и отново погледна изображението, за което мислеше непрекъснато, откакто го видя за пръв път снощи.

— На какво ти прилича, капитане?

Тя си пое дълбоко дъх. Китките на Андрю Насхорн бяха завързани и леко повдигнати нагоре, сякаш се опитва да хване летяща топка, и хвърляха върху стената сянка, която наподобяваше изкривено лице. Счупените, извити и обезформени пръсти сочеха нагоре и приличаха на криви рога.

— На огромна глава на чудовище с рога или нещо подобно. Може би дявол. — Барбара присви очи по-силно и поклати глава. Не можеше да повярва на очите си, докато гледаше сенките на четирите фигури, направени от завързаните два по два отрязани пръста.

Начинът, по който убиецът вещо беше издялал фигурите — заоблени и уголемени на върха, извити в средата и тънки в основата — и после ги беше поставил в зависимост от източника на светлина, беше хипнотичен. Творба на болен гений. Когато се осветяха под определен ъгъл, сенките на двете изправени фигури приличаха на двама човека, гледани в профил. Сенките на лежащите фигури също наподобяваха хора, които обаче лежаха един върху друг.

— И какво прави дяволът? — попита капитан Блейк. — Гледа отвисоко четирима души?

Робърт повдигна рамене.

— И ти виждаш същото като нас, капитане.

Барбара започна да се изнервя.

— Страхотно! И какво по-точно означава този боклук?

— Още една гатанка в гатанката — отвърна Гарсия и се приближи до бюрото си.

— Още не знаем, капитане — призна Хънтър. — Нямахме време да анализираме и да проучим изображението и скрития му подтекст. Видяхме го едва снощи.

— Сянката, която прилича на глава с рога, може да представлява убиеца — предположи Алис, привличайки вниманието на всички, и посочи снимката. — Затова е много по-голяма от останалите три изображения. Изкривените пръсти, които хвърлят сенки на рога и цялата фигура, която прилича на дяволска глава, очевидно характеризират злото. Може би убиецът си мисли, че е обладан от зло същество. — Тя повдигна рамене и огледа останалата част от образа. — И вероятно причината да гледа отгоре четирите други фигури е, защото те представляват неговите… — Гласът й заглъхна и Алис потрепери, уплашена от мисълта, която се въртеше в главата й.

— Жертви — довърши изречението й Робърт.

Капитан Блейк едва не се задави.

— Чакайте малко. Казвате, че новата гатанка, тази сянка, може би представлява убиеца и плана му? — В гласа й отново прозвуча безпокойство.

Хънтър повдигна рамене.

— Както казах, все още не знаем, капитане.

— Но има логика, нали? — Настоя Алис. — Може би затова има две лежащи фигури. Вижте. — Тя се приближи и посочи на снимката. — Те вероятно изобразяват двете жертви — Дерек Никълсън и Андрю Насхорн. Може би убиецът ни казва, че се е прицелил в най-малко още две жертви. Преди малко ти обсъждаше това, нали? — обърна се Алис към капитан Блейк. — Каза, че убиецът е достатъчно дързък, за да дразни разследващите със съобщения, песни, скулптури и сенки. Тогава защо да не е толкова безочлив, че да ни казва, че ще убие още двама души? Знаем, че е самоуверен. И арогантен. — Тя почука с показалец по по-големия силует, който приличаше на глава с рога. — Мисли, че никой не може да го спре.

Барбара вдигна ръка, за да направи знак на Алис да замълчи.

— По-бавно, професор Слънчева светлина. Вчера с първата скулптура вие обсъждахте дали убиецът е толкова заблуден, че да се мисли за Господ, е сега смятаме, че е променил решението си и ни казва, че е дявол? Олицетворение на злото? Движим се в хаотични посоки.

— Убеден съм, че вече го казах — прекъсна я Робърт, този път с по-твърд глас. — Не знаем какво означават сенките, капитане. Всичко това са само догадки, които не се основават на нищо друго, освен на въображението и тълкуването ни. Дори предположенията ни за първата скулптура може да са грешни. Няма как да бъдем сигурни.

— Намерете начин — изкрещя капитан Блейк и се отправи към вратата. — И ми дайте нещо по-конкретно от проклети догадки. — Тя погледна намръщено Алис. — А ти по-добре започни да работиш по списъка с имената, госпожице Най-добър следовател в прокуратурата. — Барбара излезе и остави вратата да се блъсне след нея.

След част от секундата телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня и той вдигна слушалката.

— Детектив Хънтър — каза, заслуша се за десетина секунди и после смръщи чело толкова напрегнато, че веждите му почти се събраха. — Слизам веднага.