Скулптора

67.

Реджайна Кампос беше нервна цяла нощ. Нуждаеше се от доза повече, отколкото от храна. Не й пукаше какъв наркотик ще вземе, само искаше да се надруса с нещо — каквото и да е. Нямаше пари, но това не беше голям проблем. Знаеше точно какво да направи, за да се дрогира. До шестнайсетгодишна възраст вече беше научила, че всеки мъж се разтопява като масло, ако знаеш какво да му направиш в леглото.

Реджайна беше само на осемнайсет години и ако попитате хората, които я познаваха, те вероятно щяха да я опишат като невзрачно момиче. Беше средна на ръст, с тяло и външност, които не се отличаваха с нищо особено. Никой не би я загледал. Косата й не беше нито дълга, нито къса и в гимназията беше посредствена ученичка, докато не напусна. Реджайна обаче беше очарователна и много добре знаеше как да получава каквото иска от хората.

Беше имала редица негодни за нищо любовници и случайни срещи. Всъщност любовниците й бяха добри само в едно — наркотиците. Най-новият й безполезен любовник, ако изобщо можеше да се нарече любовник, беше мърльо, бивш затворник, който живееше в „Бел Гардънс“. Той беше дебел, издръжлив като деветдесетгодишен мъж в леглото и се възбуждаше, като обуваше женски бикини. На Реджайна не й пукаше как се надървя. Искаше само да си получи дозата.

Снощи му се обади отчаяна, но той й каза по телефона, че няма да бъде в апартамента си цяла нощ. Можела да дойде сутринта, ако иска.

Нощта беше дълга за Реджайна.

Тя изкачи стъпалата като маратонец. Вече беше толкова обезумяла за дрога, че скърцаше със зъби. Дори не се замисли върху факта, че вратата на апартамент 311 е отключена, въпреки че любовникът й винаги я заключваше.

Бутна вратата и влезе във вонящия апартамент.

— Здрасти, бебчо — изграчи Реджайна. Напоследък пушеше толкова много крек, че дрогата беше започнала да уврежда гласните й струни.

Никой не й отговори.

Тя се приготви да претърси апартамента за гаджето си, когато видя нещо много по-привлекателно — сребриста кутийка на масата в кухнята. До нея имаше правоъгълно огледало с остатъци от бял прах. Малките й кафяви очи заблестяха.

— Бебчо? — извика Реджайна, но този път не толкова въодушевено. Не й пукаше къде е той, когато възнаграждението й вече беше там и я чакаше.

Тя се приближи до масата, прокара средния си пръст по огледалото и обра останалия прах. Бързо поднесе пръста към устата си, натърка венците си и после го облиза, сякаш беше потопен в мед. Венците й веднага изтръпнаха и Реджайна потрепери от удоволствие от силата на наркотика. Беше превъзходен. Отвори кутийката и погледна вътре. Имаше пет увити на ръка хартиени рула. Тя много добре знаеше какво има в тях. Беше виждала много такива. Устните й се разтеглиха в широка усмивка.

Този път Коледа беше дошла рано.

Грабна единия свитък, разгърна го и изсипа малко бял прах върху огледалото. След това потърси нещо, което можеше да използва като тръбичка за смъркане.

Не намери нищо подходящо.

Отстъпи назад и се огледа. Под масата видя навита на руло петдоларова банкнота.

Денят ставаше фантастичен.

Тя взе банкнотата, уви я по-стегнато и я допря до носа си. Не си направи труда да оформи кокаина в права линия. Искаше само дрогата бързо да се влее в кръвообращението й. Реджайна стисна с пръст едната си ноздра и смръкна дълбоко през другата.

Силният наркотик й въздейства моментално.

— Яко.

Това беше най-хубавият наркотик, който бе опитвала. Нямаше парещ или изгарящ ефект, само чисто блаженство.

Тя премести навитата на руло банкнота в другата си ноздра и смръкна дълбоко втори път.

Сигурно така се чувстваше човек в рая.

Реджайна остави банкнотата на масата и застана неподвижно, наслаждавайки се на усещането.

Навън вече беше трийсет градуса. Почувства, че на челото й избиват капки пот. Наркотикът повиши телесната й температура. Тя разкопча горното копче на ризата си, но трябваше да наплиска лицето си със студена вода. Обърна се и тръгна към банята. Когато стигна до вратата, обзе я странно усещане, сякаш нещо пълзеше по врата й, и Реджайна потрепери.

Хвана валчестата дръжка и се огледа. Почувства присъствието на друг човек.

— Бебчо, тук ли си? — извика Реджайна и доближи лице до вратата.

Отново никой не отговори.

Тръпките по врата бързо се разпространиха из цялото й тяло.

— Страхотна дрога — промълви тя, превъртя дръжката и бутна вратата.

Раят се превърна в ад.