Скулптора

91.

Капитан Блейк стоя неподвижно още малко, приковала поглед в снимките на бюрото си. Знаеше, че рождените петна са уникални като пръстовите отпечатъци. Вероятността двама души да имат едни и същи рождени петна беше едно на шейсет и четири милиона. А двама души да имат точно същите шест рождени петна в малко съзвездие като това, което гледаше, беше практически невъзможно.

— Това означава, че този човек е… — Тя заби пръст в снимката от апартамента на Литълуд.

— Андрю Насхорн — каза Гарсия. — Втората жертва на убиеца.

В очите на Барбара блесна искра.

— Тогава са се познавали?

— Така изглежда — каза Робърт. — Или поне са се познавали отдавна.

Тя обърна снимката, но на гърба не пишеше нищо.

— Кога е правена?

— Може да я изпратим в лабораторията за анализ, но съдейки по това колко млад е Нейтън Литълуд и факта, че се е оженил преди двайсет и седем години, а на тази снимка не носи венчален пръстен, бих казал, че снимката е правена преди двайсет и седем — трийсет години.

Карлос се съгласи с партньора си.

Капитан Блейк беше опитна и знаеше, че не трябва да се впуска с главата напред в каквато и да е очевидна следа, колкото и убедителна да изглежда.

— Снимката е направена навън, може би в парк — каза тя и взе фотографията от бюрото си. — На обикновено публично място. Знам, че никой от вас не вярва в случайности. И аз не съм им голям почитател, но има ли вероятност Насхорн да е бил в същия парк в онзи ден?

Хънтър посочи на снимката нещо, което събеседниците му не бяха забелязали.

— Виждате ли това?

В десния ъгъл на фотоса, точно където беше прегънатата в лакътя, разфокусирана ръка, се виждаше също така неясно светлокафяво петно.

Карлос се усмихна, когато най-после разбра какво сочи партньорът му.

— Това е дъното на бирена бутилка.

Виждаше се само част от ръката, защото Андрю Насхорн също пиеше бира. В момента, в който беше направена снимката, той поднасяше бутилката към устата си.

Робърт кимна.

— Бутилката е същата като онази, която държи Литълуд. Изглежда, всичките вдигат тост за нещо. Били са заедно там, капитане.

Барбара се облегна назад на стола си. Очевидно размишляваше за нещо. Тя вдигна глава, изви тяло надясно и погледна покрай двамата детективи към вратата на кабинета си.

— Къде е момичето от прокуратурата?

Гарсия повдигна рамене.

— Не съм я виждал от сутринта — отговори Хънтър.

— Тя, изглежда, е права. — Капитан Блейк стана. — Убиецът може би има установена програма. Алис изтълкува така сянката на скулптурата на второто местопрестъпление, нали? Убиецът е премахнал две жертви, остават още две. — Барбара заобиколи и застана пред бюрото си от палисандрово дърво. — Е, извършителят уби третата си жертва. Сега знаем, че две от тях са се познавали. Поради естеството на работата им не се съмнявам, че Дерек Никълсън и Андрю Насхорн също са се познавали. Имаме ли представа дали Никълсън е познавал третата жертва? Бил ли е в същата компания преди много години?

Робърт започна да масажира врата си.

— Попаднах на информацията само преди час, капитане. Нямах време да се поразровя. Но очевидно ще тръгнем по тази следа. Имам кутия със стари снимки, от които може да изникне нещо друго. Сега обаче гледаме на нещата под нов ъгъл.

— Бих казал, че определено надушихме нещо, капитане — добави Карлос.

Барбара все още изглеждаше притеснена, но Гарсия беше прав. Наистина разполагаха с нещо ново. Тя погледна часовника си и отвори вратата.

— Добре, ровете тогава и ми кажете веднага щом научите нещо. Сега трябва да говоря с шефа на полицията и окръжния прокурор на Лос Анджелис Каунти.