Скулптора

64.

Беше късно и Тито бе изпил още две бутилки шампанско с Еди в „Еърлайнър“. Когато се върна в апартамента си в „Бел Гардънс“, той предчувстваше, че ще има страшен махмурлук сутринта.

Тито отвори вратата и влезе залитайки. Бързо се напиваше с шампанско, но истината беше, че му харесва да е пиян. А напиването със скъпо шампанско, платено от някой друг, беше още по-приятно, макар че вече плетеше крака.

Той отвори хладилника в кухнята, наля си голяма чаша портокалов сок и го изгълта на един дъх. Върна се във всекидневната и се просна върху стария тъмночервен диван, който вонеше на пепелник. Седя там една–две минути и после реши, че се нуждае от стимулант, нещо, което да раздвижи кръвта му. Стана и се приближи до шкафа до стената. Издърпа най-долното чекмедже, извади малка сребриста кутия и правоъгълно огледало без рамка и ги занесе на масата в кухнята. От кутийката измъкна сгънат на ръка хартиен плик, изсипа щедро количество прах върху огледалото и го оформи в дълга, дебела линия, използвайки бръснарско ножче. Дрогата беше специална, фино смляна. Първокласен колумбийски кокаин, който не споделяше с мръсните, долнопробни курви, които водеше в апартамента си. Не, този прах беше единствено за негово удоволствие.

Пребърка джобовете си, търсейки нова банкнота, която да използва. Имаше само една от пет долара, не много нова, но трябваше да свърши работа. Беше твърде пиян, за да отиде да потърси нещо друго. Нави банкнотата на тръбичка и изсмърка половината линия в едната си ноздра и другата половина в другата.

Облегна се назад на стола, затвори очи и стисна носа си.

— Да, това имах предвид — измърмори той през стиснати зъби. Точно това му беше необходимо. Тито изви врат назад и застана неподвижно, наслаждавайки се на умопомрачителния ефект от сблъсъка на дрогата и алкохола в кръвта му.

Беше толкова погълнат в пътуването, че не чу, че вратата на апартамента му се отваря. Беше забравил да превърти ключа.

Все още с наклонена назад глава, Тито най-после отвори очи, но вместо тавана видя лице, което го гледаше отгоре. И беше виждал очите.