Скулптора

45.

Окръжният прокурор Брадли направи знак на Алис да влезе, сякаш кабинетът беше негов, и я изчака да затвори вратата.

— Е, какво откри? — попита той и хвърли копието от доклада за аутопсията на бюрото на капитан Блейк.

— Цяла сутрин преглеждах дългия списък с имена на престъпници, съдени от Дерек Никълсън. — Алис кимна към Робърт. — Този път се върнах петнайсет години назад. Потърсих връзка между двете жертви, предимно някой, арестуван от Насхорн и после съден от Никълсън. — Тя извади четири листа от зелената найлонова папка, която носеше, и раздаде по един на всеки. — От всички престъпници, които Насхорн е арестувал през дванайсетте си години като детектив, Никълсън е съдил трийсет и седем от тях.

Вниманието на всички се насочи към имената в списъка.

— Трийсет и седем? Но тук има само двайсет и девет имена — рече Брадли и леко повдигна вежди.

— Проверих първоначалните трийсет и седем — поясни Алис. — Осем са починали. Проблемът е, че всичките трийсет и седем са обикновени улични престъпници — въоръжен обир, побой, търговия с наркотици, сексуална експлоатация на жени, въоръжени нападения, членове на банди, такива неща. В биографиите им няма нищо особено освен бягства от училище. Това са необразовани хора, произхождащи от разбити семейства и родители насилници. Хора с избухлив нрав, които не се вписват в профила.

— За какъв профил говориш? — попита прокурорът.

— В доклада на патолога от аутопсията на Никълсън се изказва предположение, че убиецът има медицински познания — обясни Алис.

— Това се потвърди и след аутопсията на Насхорн сутринта — добави Гарсия.

— Тогава доводът ми е подкрепен — продължи тя. — Престъпниците в списъка нямат нивото на образование, необходимо да извършат престъпленията, които разследваме. Нямат знанията, търпението или решителността да разчленят жертва и да сътворят скулптурите.

— Искаш да кажеш, че не си струва да проучваме никое от имената в списъка? — напевно изрече капитан Блейк. — Тогава защо ни ги раздаде? — Тя небрежно пусна списъка на бюрото си.

— Не — отвърна Алис със същия тон. — Казвам си мнението. Съставих списъка, защото това ми беше работата. През всичките години, откакто работя в прокуратурата, научих, че времето е ценно във всяко разследване. Но ако имате необходимите ресурси и време да проучите всичките двайсет и девет имена в списъка, моля, заповядайте.

Брадли погледна Барбара и се усмихна като горд баща.

— Браво, моето момиче.

Хънтър видя, че Барбара стисна зъби.

— Но не заради това си развълнувана — побърза да се намеси той. — Открила си нещо друго, нали?

Очите на Алис отново блеснаха.

— След като прегледах списъка, ми хрумна нещо. Помислих си, че може да погледнем нещата от друг ъгъл.

— И какъв е този ъгъл? — сухо попита Блейк.

Алис се приближи до бюрото й.

— Ами ако човекът, когото търсим, е свързан само с едната жертва, а не с двете?

Всички се замислиха.

— Но тогава защо ще убива другата жертва? — зачуди се Гарсия.

Алис вдигна показалец, сякаш искаше да каже: „Това е въпросът.“

— Защото връзката е нещо друго. — Тя не им даде възможност да зададат въпроси и продължи веднага. — Написах набързо приложение, което да претърси базата с данни на прокуратурата, и по-точно делата на Никълсън. След това мислех да свържа резултатите с престъпниците, заловени от Насхорн.

— Какви критерии използва? — попита Робърт.

Алис леко наклони глава и повдигна рамене.

— Това си е мой проблем. Обхватът може да бъде доста широк, затова реших да започна с нещо простичко, което ти предложи — семейство или роднини и всеки, който е бил освободен наскоро. Е, не съвсем скоро. Отначало се върнах пет години назад.

— И? — Капитан Блейк сложи дясната си ръка на облегалката на въртящия се стол и леко подпря брадичка на пръстите си.

— И може би ми е провървяло, защото се появи един много силен кандидат.