Скулптора

81.

Барбара погледна двамата детективи, но в очите й нямаше изненада. След всичко извършено от този убиец едва ли нещо можеше да я изненада.

— Не сме сигурни дали убиецът ни е оставил две различни скулптури или една скулптура в две части — поясни Карлос. — Освен това този път той е направил нещо различно. Използвал е канцеларски предмети, за да довърши творбата си. — Гарсия описа какво са намерили на бюрото на Нейтън Литълуд. В това време капитан Блейк и Алис мълчаливо разглеждаха снимките на новата скулптура. Когато Карлос им каза, че убиецът е извадил едното око на Литълуд вероятно само за да покаже как трябва да бъде гледана едната част на скулптурата, Алис почувства, че й се гади.

— Първо разгледахме тази част на скулптурата — продължи Гарсия и посочи снимката й на таблото. — И ето какво видяхме. — Той закачи на таблото фотоса на първата сянка, точно под фотографията на съответната скулптура.

Капитан Блейк и Алис се приближиха да видят по-добре.

— Сега пък какво е това, по дяволите? — раздразнено попита Барбара. — Някой гледа друг как се къпе? Перверзен ли е станал убиецът?

— Или някого в кутия — рече Хънтър.

— И аз това щях да кажа — обади се Алис. — Разбирам, че нивото на детайлите във втората скулптура е по-ниско, отколкото в първата, както ти обясни, но все пак е относително високо. — Посочи снимката на новата фигура от сянка. — Това не е вана. Има капак. — Тя сравни сянката със скулптурата. — Ако е искал да мислим, че е вана, убиецът лесно е можел да откъсне капака от кутията.

И Робърт си мислеше същото. Капакът беше част от изображението и имаше причина да е там.

— Тогава някой гледа друг, легнал в кутия — поправи се капитанът. — Имате ли представа какво означава?

— Още не — отвърна Хънтър.

— Поредната безсмислена улика. Или пак е част от безкрайната загадка?

Робърт не отговори.

Барбара отстъпи назад. Не я свърташе на едно място.

— Какво е второто изображение?

С помощта на снимките от местопрестъплението Карлос обясни, че скулптурите са сложени в срещуположни краища на бюрото. Поставяйки главата на жертвата и изваденото око на определени места, убиецът беше насочил като режисьор лъча светлина, който разкриваше фигурите от сенки.

— Ето, това е второто. — Гарсия закачи на таблото снимката на втората сянка.

Скулптурата на втората ръка беше много сходна с първата и не беше изненадващо, че сенките им са почти еднакви. Никой не се съмняваше, че тя също изобразява човек, но този път, тъй като убиецът беше отрязал „ходещите“ пръсти в първата фаланга, човекът изглеждаше или прекалено нисък, или коленичил. Изкривеният напред палец със счупен връх, сочещ нагоре, наподобяваше човек с вдигнати към небето ръце. Долу, точно пред фигурата, имаше големи парчета от нещо безформено. Сенките им бяха създадени от изрязаните късове от бедрата на жертвата.

— Мамка му! Той се подиграва с нас — заяви капитан Блейк след неловко мълчание. — Това пък какво е, по дяволите? Джудже? Дете? Коленичил човек? Моли се? Сочи към небето? — Тя отново насочи вниманието си към снимката на предишната фигура от сянка. — Някой гледа друг в кутия… — Барбара заби пръст в последния фотос на таблото. — И джудже, дете или някой коленичил човек сякаш се прекланя пред нещо. Какво общо има това с третата жертва?

Всички знаеха, че това е риторичен въпрос.

— Ще ви кажа… — продължи капитан Блейк, без да даде възможност на някого да отговори. — Нищо. Убиецът си играе с нас. Подхвърля ни животни, рогати чудовища, съобщения на стената, рок песни и сега тази щуротия. Той ни губи времето, защото знае, че ще прахосаме много часове, за да разберем какво означават тези глупости. — Тя описа кръг с ръката си, за да покаже цялото табло със снимките. — А в това време обикаля по улиците, планира следващото си убийство, дебне поредната жертва и ни се присмива, фигури от сенки ли? Ние сме куклите на конци тук и той ни върти на малкия си пръст.