Скулптора

92.

През по-голямата част на нощта Хънтър разглежда снимките в картонената кутия. Намери още фотографии от сватбата на Литълуд, от ваканции и празници, на Литълуд с други приятели и семейството му и огромна колекция от фотографии на единствения му син Хари — раждането му, първите му стъпки, първия ден в училище, дипломирането, абитуриентския бал — в общи линии, всяко важно събитие в живота му, преди да напусне дома си. Литълуд определено беше горд баща.

След часове на търсене беше убеден, че Андрю Насхорн не е на никоя от снимките. Разполагаха само с неясна ръка в ъгъла на стара фотография, която се разпознаваше единствено по малкото съзвездие рождени петна на триглавия мускул.

Хънтър разгледа с лупа всяко лице на снимките и беше почти сигурен, че никое от тях не е на Дерек Никълсън, но „почти сигурен“ не означаваше напълно сигурен. Смяташе да се свърже с Оливия и Алисън, дъщерите на Никълсън, и да провери дали те имат снимки на баща им, когато е бил на двайсет и няколко години, за да ги сравни. Може би Дерек беше един от онези хора, чийто външен вид се променя драстично, когато остареят.

Робърт успя да заспи чак в пет сутринта. Събуди се в осем и двайсет и две. Белегът на врата му го сърбеше неистово. Къпа се дълго, надявайки се, че топлата вода, която пада по врата му пет минути, ще облекчи донякъде сърбежа.

Това обаче не стана.

Когато отиде на работа час по-късно, Гарсия седеше зад бюрото си. Беше се прегърбил над клавиатурата и внимателно четеше нещо на компютърния екран. Той вдигна глава, когато Робърт сложи кутията със снимките на бюрото си.

— Нещо ново? — попита с надежда.

— Не. Прегледах всяка снимка и всяко лице. Фотографията в парка е всичко, с което разполагаме. Ако Нейтън Литълуд е познавал и Дерек Никълсън, в кутията няма доказателство за това.

— Да, но това не означава, че не са се познавали. Накарал съм четирима души да ровят като обезумели къртици и да търсят някаква връзка между Никълсън и Литълуд, връщайки се двайсет и пет — трийсет години назад.

Хънтър кимна.

Гарсия стана и се приближи до каната с кафето на плота в ъгъла на стаята.

— И само за да съм сто процента сигурен, помолих един лаборант да сравни рождените петна от снимката, която си намерил в апартамента на Литълуд, с фотографиите от аутопсията. Няма съмнение. Размерите, разстоянието, всичко е абсолютно еднакво. Ръката е на Насхорн.

Карлос забеляза белезите от безсъние на лицето на партньора си, наля две чаши кафе без захар и сметана и му даде едната.

— Познайте — каза Алис, която влезе в кабинета. Усмихваше се гордо.

Детективите се обърнаха едновременно към нея.

— Те са се познавали.