Скулптора

103.

Думите се стовариха върху детективите като камъни и изкараха въздуха от дробовете им.

Карл ос се отърси от изненадата си.

— Пребили са ви?

Джуд за пръв път отмести поглед от тях и наведе глава към чашата с неизпитото си кафе.

— Не се гордея, но и не се срамувам от живота си. Всички сме правили неща, за които съжаляваме. — Тя замълча, за да събере мислите си. Робърт и Гарсия проявиха уважение към личните й признания. — Когато бях много по-млада, работех на улицата, на булевард „Холивуд“, в долния край на Сънсет Стрип.

Навремето източният край на булевард „Холивуд“ беше най-известният район с червени фенери в Лос Анджелис.

— Бях нова в района. Обичайното ми място беше близо до плажа Венис, но тогава Сънсет Стрип беше много по-популярно място. Ако издържиш на бройката, може да изкараш сериозна сума. — В думите й не прозвуча срам. Джуд не можеше да промени миналото си и го приемаше с огромно достойнство. — Както и да е, една вечер при мен дойде този мъж. Беше много късно, мисля, че минаваше полунощ. Той беше хубавец и забавен. Заведе ме на едно място край парка „Грифит“, но не ми каза, че в колата ни чакат още трима мъже.

Погледът й мина покрай двамата детективи и се зарея, сякаш Джуд се опитваше да види какво предстои.

— Веднага им казах, че не правя групов секс дори за пари. — Тя спря да говори и протегна ръка към изстиналото си кафе.

— Но те не са ви обърнали внимание — каза Хънтър.

— Не — отвърна Джуд, след като отпи глътка. — Всичките се бяха надрусали и пиеха много. Проблемът не беше да правя секс с четирима пияни мъже едновременно, а че те харесваха грубостите. — Тя замълча и обмисли думите си. — Двамата повече от другите двама. Когато свършиха, бях толкова изранена, че не ходих на работа цяла седмица.

Нямаше смисъл да я питат дали е отишла в полицията. Тя е била работещо момиче и тъжната истина беше, че полицаите едва ли биха обърнали внимание на историята й. Можеше дори да я арестуват за проституция.

— Но такива неща се случваха. Това върви с работата — примирено и без горчивина каза Джуд. — И вероятно все още го правят. Това е риск, който ние, момичетата поемахме, когато избирахме да работим сами. Бяха ме пребивали и преди, дори по-лошо. Реалността е, че на улицата никога не знаеш какъв извратеняк ще смъкне стъклото на колата си и ще те повика.

От думите „да работим сами“ двамата детективи разбраха, че Джуд не е имала сводник. Сводниците осигуряваха закрила на своите момичета. Ако някой се държеше грубо с тях или решеше, че не иска да плати, те чупеха краката му или по-лошо. Проблемът беше, че момичетата трябваше да работят за дребни монети. Сводниците взимаха осемдесет-деветдесет процента от парите, които изкарваха проститутките, дори повече.

— Шофьорът — продължи Джуд, — мъжът, който ме взе и ме заведе при приятелите си, той беше човекът на снимката във вестника. Насхорн, носорогът.

— Казал ви е името си? — учуди се Гарсия.

— Не, но докато той беше върху мен и ми удряше шамари с животинските си ръце, чух, че другите му крещят окуражително. Отначало помислих, че се шегуват и му викат носорог на немски, за да се забавляват. След това обаче осъзнах, че не е така. Той не беше единственият носорог в стаята. Всичките бяха животни. Но когато чуеш да крещят някакво име, докато някой е върху теб и те бие, никога не го забравяш.

— А сигурна ли сте за другите? Имам предвид другите две жертви, които сте видели във вестника — Дерек Никълсън и Нейтън Литълуд?

— В онази нощ не чух да казват имената им, но си спомням лицата им. Нарочно не си затворих очите. Не им доставих удоволствието да видят страха ми. Знам, че властните мъже се възбуждат от това. Подчинението. Тогава направих всичко възможно да не им се подчиня, поне не психически. Гледах ги в очите, докато го правеха с мен. Всеки един. Затова съм сигурна, че другите двама мъже, които видях във вестника, бяха там онази нощ.

Хънтър продължаваше да я гледа изпитателно. В думите й имаше гняв, но гласът й звучеше унило — като за нещо останало в миналото, риск на работата, както тя се изрази. И го беше поела.

— Споменахте, че двама от тях са обичали грубостите повече от другите — каза Робърт. — Спомняте ли си кои двама?

Джуд прокара пръсти през косата си и го погледна.

— Разбира се. Носорога и онзи Литълуд. Те ме пребиха. Другите двама се включиха в секса, но не упражниха насилие. Всъщност мисля, че те дори подвикнаха на другите да карат по-полека.

Хънтър сведе поглед и се замисли върху последните й думи. Беше виждал тази ситуация много пъти, когато беше млад, и безброй пъти през живота си на възрастен — социално давление. Имаше го навсякъде, дори в полицията. Хората правеха неща, с които не бяха съгласни или не искаха, само за да бъдат приети и да се почувстват част от група. Това варираше от всеобщо практикувано поведение като пушене и заяждане, до страшни и пагубни деяния като извършване на престъпление — дори убийство.

— Кога се случи това? — попита той.

— Преди двайсет и осем години — отговори Джуд. — Няколко месеца след това напуснах улицата.