Скулптора

76.

Въпреки че беше чакалня, първата стая бе обзаведена така, че да прилича на домашна всекидневна — удобен диван, две кресла, ниска масичка за кафе от стъкло и хром, пухкав елипсовиден килим и картини в рамки на стените. Бюрото на секретарката беше полускрито в ъгъла, поставено така, че да не се натрапва. Двама криминалисти мълчаливо обработваха помещението. Хънтър забеляза, че на вратата няма аларма и че не е разбита. Не се виждаха и камери за наблюдение. Нямаше стъпки по килима. Двамата с Гарсия се приближиха до вратата на отсрещната страна, вдясно от бюрото.

Както и на двете предишни местопрестъпления, първото, което Робърт забеляза, когато отвори вратата, беше кръвта — големи гъсти локви на килима и тънки, артериални пръски, които се пресичаха на стените и мебелите. Детективите спряха на прага, сякаш ужасът на гледката пред тях беше произвел силово поле, което им пречеше да влязат в стаята.

Остатъците от разчлененото тяло на Нейтън Литълуд се намираха на окървавен канцеларски стол на колелца, поставен на пет крачки от голямо бюро от палисандрово дърво. Нямаше ръце и крака, само обезобразени торс и глава, облени в лепкава тъмночервена кръв. Устата беше отворена, застинала в писък, който не бе чул никой. Съдейки по количеството засъхнала кръв, която се беше изляла от устата и сега се бе съсирила върху брадичката и гърдите, Хънтър разбра, че езикът на жертвата е изтръгнат. По торса имаше дълбоки порезни рани — очевидно свидетелство за изтезания. Зърното на лявата гърда беше отрязано. Робърт не можа да види добре заради кръвта, но, изглежда, имаше нещо различно в кожата около дясното зърно. Двата клепача бяха отворени. Дясното око гледаше ужасено право напред, но лявото липсваше. На мястото му имаше само празна черна дупка. Въпреки че в стаята беше топло, кръвта на Хънтър се смрази.

Погледът му се плъзна по разстоянието между трупа и бюрото. Компютърният монитор, книгите и всичко друго, което бе стояло на плота, беше на пода. Бюрото се беше превърнало в сцена на новата отблъскваща скулптура на убиеца.

Ръцете на Литълуд бяха отрязани в лакътните стави и сложени в двата срещуположни края на бюрото, едната обърната на север, а другата — на юг. Китките бяха пречупени, но не бяха отрязани. Показалците и средните пръсти на двете ръце бяха раздалечени един от друг и образуваха знака „V“. Останалите пръсти, с изключение на палците, бяха отрязани от ръцете.

Кокалчетата на показалците бяха изкълчени и оформяха ужасяваща купчина, която стърчеше като тумор. Китките бяха извити напред, сякаш дланите се опитваха да докоснат вътрешната страна на ръцете. Пръстите на лявата ръка, образуващи знака „V“, бяха изпънати и връхчетата им докосваха сцената. От разстояние приличаха на детската игра „ходещи пръсти“. Пръстите в знака „V“ изглеждаха като крака, а ръката — като тяло. Левият палец беше изкривен и леко извит напред.

„Ходещите пръсти“ на дясната ръка също докосваха плота, но връхчетата им бяха отрязани в първата фаланга и наподобяваха по-къси крака. Палецът на лявата ръка също изглеждаше изваден от ставата и изкривен напред, но върхът му очевидно беше счупен и непохватно сочеше нагоре към тавана.

Хънтър вдигна глава да види дали сочи нещо определено. Не. На тавана имаше няколко пръски кръв, но това беше всичко.

Краката на Литълуд не бяха на бюрото, а на пода, до компютърния монитор, и нямаха стъпала, само обезобразени остатъци. Част от дясното бедро беше изрязана. Краката, изглежда, не участваха в скулптурата на бюрото. Този път обаче имаше нещо друго, нещо различно. Скулптурата не беше съставена само от части на тялото. Убиецът беше използвал обикновени канцеларски предмети, за да довърши творбата си. На няколко сантиметра от единия ъгъл на бюрото, на около метър от лявата ръка на Литълуд, онази с по-дългите „ходещи пръсти“, лежеше разтворена книга с твърди корици. Страниците й бяха напоени с кръв. В книгата бяха поставени три от отрязаните пръсти на жертвата.

Робърт се намръщи. Нещо не се връзваше.

Той тръгна към бюрото и осъзна, че това изобщо не е книга, а една от онези тайни кутии, направени така, че да приличат на книга. От мястото, където стоеше Хънтър, кутията много убедително приличаше на книга.

Той се приближи до бюрото и видя, че пръстите в кутията са издялани и изкривени. Два висяха отстрани. Другият беше сложен в далечния край и върхът му сочеше нагоре. Вътрешността на кутията беше подгизнала от кръв.

Дясната ръка на Литълуд в срещуположния край на бюрото, онази с по-късите „ходещи пръсти“, беше поставена под странен ъгъл — обърната към лавицата с книги в ъгъла. На шейсетина сантиметра от ръката бяха сложени парчетата, изрязани от бедрото.

Доктор Каролин Хоув и Майк Бриндъл, старшият, водещ екипа криминалист, стояха вдясно от бюрото и шепнешком обсъждаха нещо, когато двамата детективи влязоха в кабинета.

Хънтър се приближи до бюрото и спря. Също като при предишните две скулптури, бъркотията от телесни части и кръв изглеждаше безсмислена. Използването на ежедневни канцеларски материали я правеше още по-озадачаваща. Той пристъпи вдясно и се наведе, за да огледа по-добре кутията книга.

— Това несъмнено е дело на същия убиец — заяви доктор Хоув. — И отново е запазил различно отношение за третата си жертва.

Робърт не откъсваше очи от скулптурата.

— Какво имаш предвид? — попита Гарсия.

Съдебният лекар се отдалечи от бюрото.

— При първата жертва убиецът го беше натъпкал с лекарства, за да стабилизира сърдечния му ритъм и да нормализира кръвообращението, за да не изтече кръвта твърде бързо, но не беше използвал анестетик. Извършителят се беше опитал да го поддържа жив, колкото е възможно по-дълго, но поради състоянието на Дерек Никълсън смъртта беше настъпила бързо. Спомняте си, че при втората жертва убиецът беше прибягнал до друг подход.

— Прекъснатият гръбначен стълб — обади се Карлос.

— Именно. Убиецът умишлено беше отнел сетивността на жертвата, притъпявайки болката. Страданията на Насхорн са били други — психически. Извършителят го е принудил да гледа как отрязва части от тялото му, но не е чувствал нищо.

— А при третата жертва? — попита Хънтър.

Тя отмести поглед встрани, сякаш се страхуваше дори да мисли за това.