Скулптора

77.

Майк Бриндъл заобиколи бюрото и се приближи до двамата детективи. Той наближаваше петдесетте и беше тънък като върлина, висок, с прошарена коса и остър нос. Беше работил с Хънтър и Гарсия по толкова много случаи, че вече не помнеше броя им.

— Сигурни сме, че тази жертва е умряла, преди да бъде разчленена, Робърт — каза той.

Хънтър отново насочи поглед към осакатения труп на кожения стол.

— Умишлено ли?

Бриндъл кимна.

— Така изглежда.

Карлос беше озадачен.

— Съдейки по анализа на местопрестъплението, убиецът е накарал Литълуд да страда колкото е възможно повече, преди да ампутира големи части от тялото и да причини обилна загуба на кръв. Има няколко по-малки порезни рани по торса и крайниците, достатъчно дълбоки, за да болят, но не достатъчно, за да умъртвят жертвата. Зърното на лявата гърда е отрязано с не особено остър инструмент, а дясното е жестоко обгорено.

Робърт осъзна, че това е различното в кожата около дясното зърно. Набръчканата структура на кожата показваше следи от изгаряне, но изглежда, не бяха причинени от огън.

— Разпръсването на кръвта предполага, че по-малките рани са нанесени, докато жертвата още е била жива — продължи Бриндъл.

— Но тук има много кръв — каза Карлос, оглеждайки стаята. — Тя не е дошла от малки рани.

— Не — потвърди доктор Хоув. — Аутопсията ще покаже последователността на събитията, но предполагам, че убиецът е искал да се забавлява възможно най-дълго, преди да отреже първия крайник, който, изглежда, е бил десният крак. Сърцето на жертвата вероятно все още е биело. Ако обаче се замислим за предишните две жертви, убиецът е направил всичко възможно да ограничи кървенето — лекарства, народни цярове, пристягане на артериите… — Тя поклати глава, когато погледът й отново се отмести към трупа на стола. — Но не и тук.

— Ампутациите на първите две жертви бяха много прецизни — допълни Бриндъл, — а тези не са. Съдейки по структурата на кожата и малкото, което можем да кажем от огледа на костите в тези условия, разрезите по време на ампутациите са извършени брутално, с отсичане. Ръцете… — Той млъкна и прокара пръст по носа и устата си. — Изглежда, ги е отрязал почти докрай, а после е изгубил търпение и ги е откъснал от тялото.

Гарсия отвори широко очи.

— Не се съмнявам, че дотогава жертвата е била мъртва — добави Каролин.

Хънтър отново се втренчи в пода и няколкото отпечатъци, повечето от които бяха до вратата.

— Пипано ли е нещо?

Доктор Хоув плахо повдигна рамене.

— Полицията търси всеки любопитен служител в сградата, който е решил да надзърне тук. Засега всички твърдят, че не са докосвали нищо. Детективите и полицаите казват същото, но не се знае. — Тя се обърна към скулптурата. — Нямаме представа какво е това, нито на какво прилича. И не знаем дали нещо е изнесено оттук. — Нотката на очакване в тона й не мина незабелязано от Робърт. — Не съм използвала фенерче — продължи тя. — Това е твоето шоу.

Карлос погледна партньора си, сякаш питаше: „Как искаш да го изиграеш?“

Хънтър знаеше, че не могат да преместят скулптурата от бюрото, без да я развалят. Както бе казал на Алис, убиецът беше много педантичен, но не толкова много с втората скулптура. Нямаше идея какво цели извършителят с третото си произведение и нещо му подсказваше, че времето им бързо изтича. Нямаха време да чакат криминалистите в лабораторията да направят копие.

— Имаме ли фенерче? — попита той.

— Да. — Бриндъл му подаде средно на големина „Маглайт“.

— Нека да видим. — Робърт взе фенерчето и погледна към останките от тялото на Литълуд на стола. На второто местопрестъпление отрязаната глава на жертвата беше поставена точно на мястото, което убиецът искаше да освети лъчът, за да бъде видяна творбата му така, както е искал. Едното око на Литълуд липсваше, но другото гледаше право към скулптурата. Това сигурно беше намек. Хънтър отново огледа пода. — Снимано ли е всичко, докторе? — Нямаше начин Робърт да застане до окото на жертвата, без да стъпи в кръвта или да премести малко стола.

Не беше необходимо да пита доктор Хоув. Тя беше проследила погледа на Хънтър и разбра какво е намислил.

— Да — отговори.

Щорите на прозорците бяха спуснати. Бриндъл угаси силния прожектор на екипа от криминалисти, а Робърт зае позиция точно пред трупа и внимателно постави фенерчето на нивото на линията на зрението на Литълуд.

Всички едновременно затаиха дъх.

Хънтър застана неподвижно и запали фенерчето.