Скулптора

18.

Хънтър и Гарсия едновременно оставиха телефонните слушалки на вилките. Робърт преплете пръсти, сложи лакти на облегалките на стола си и се облегна назад.

— Добре — обърна се той към партньора си. — Знам, че е малко вероятно, но тъй като и трите лекарства в токсикологичния анализ се продават само с рецепта, нека да проверим аптеките и фармацевтите дали някой е продал и трите с една рецепта на един човек. Кой знае, може да извадим късмет.

Карлос вече четеше имейла, който току-що бяха получили от доктор Хоув, и си записваше имената на трите лекарства.

— Какво става със списъка на престъпниците, които Никълсън е изпратил в затвора? — попита Хънтър.

— Още не сме го получили, но екипът работи върху него.

— Кажи им, че трябва да променим приоритетите. Да проверят дали някой в списъка има медицинско образование и е работил в болница, старчески дом и може би дори в спортна зала.

Веждите на Гарсия потрепнаха.

— Спортните инструктори и личните треньори трябва да знаят как да оказват първа помощ — обясни Робърт. — Ако някой от хората в списъка знае дори да слага правилно лейкопласт, искам да знам името му.

На вратата се почука.

— Влез — извика Хънтър.

Вратата отвори дребна и много хубава жена в тъмен делови костюм. Имаше дълга, права, изрусена коса и тъмнокафяви очи. В дясната си ръка държеше черно кожено куфарче. Нямаше съмнение, че е адвокат или работи за адвокат.

— Детектив Хънтър? — попита тя и погледна точно него.

— Да. Какво обичате? — Той стана.

Жената пристъпи напред и подаде ръка.

— Аз съм Алис Бомонт. Работя в Окръжната прокуратура на Лос Анджелис Каунти пряко с господин Брадли. Той каза, че можете да използвате помощта ми в разследването на смъртта на Дерек Никълсън. — Тя стисна ръката на Робърт твърдо и уверено.

Карлос се намръщи.

Хънтър се вгледа изпитателно в жената пред него. В очите й се четеше интелигентност. Той забеляза, че Алис Бомонт вещо и крадешком огледа кабинета и за по-малко от две секунди видя всичко. В нея имаше нещо странно познато.

— Прокурор Брадли ми даде визитната ви картичка — каза Робърт, — но може би съм го разбрал погрешно. Мисля, че той каза да ви се обадя, ако се нуждаем от помощта ви.

— Повярвайте ми, детектив, нуждаете се от помощта ми. — Тонът й беше уверен като поведението й. Тя се обърна към Гарсия: — А вие трябва да сте детектив Карлос Гарсия.

— Самата легенда — пошегува се той и стисна ръката й.

Алис не се усмихна. Приближи се до бюрото на Хънтър, сложи куфарчето си, отвори го и извади няколко листа, които беше закачила заедно.

— Това е списък на всички закононарушители, които Дерек Никълсън е изпратил или помогнал да изпратят в затвора през годините. — Тя го даде на Робърт. — В списъка има някои доста гадни типове. Съставен е според жестокостта на престъплението и на първо място са най-големите насилници и садисти, а също и онези, които наскоро са били освободени условно или под гаранция. — Погледът й се стрелкаше ту към Хънтър, ту към Гарсия. — Направих проверка. Никой от извършителите на тежки престъпления, които той е осъдил, не е освободен и никой не е избягал. Досиетата на извършителите на по-дребни нарушения, които или са излежали присъдите си, или са били освободени предсрочно поради някаква причина, не показват хора, способни на такова престъпление.

— Ще се изненадате, ако видите на какво са способни хората — рече Карлос и тръгна към партньора си да види списъка. — Особено онези, които не изглеждат такива.

— Прочели сте досиетата? — попита Хънтър.

— Да, онези, които са най-уместни в случая.

— Кой определя уместността им? Вие ли?

Тя не отговори.

Той се вгледа в очите й и после започна да прелиства страниците. В списъка имаше повече от деветстотин имена.

— Казахте, че наскоро не е бил освободен никой от извършителите на тежки престъпления в списъка. За колко скоро говорим?

— От миналата година.

— Трябва да се върнем по-назад — заяви Хънтър.

— Няма да е проблем. Колко назад искате да се върнем?

— Пет години, може би десет.

— Дайте ми компютър с бърз интернет и след няколко минути ще ги имате.

— Искам да знам и за какво е бил осъден всеки един от този списък.

— Написано е до името и възрастта — с леко раздразнение отвърна Алис и кимна към листовете.

Робърт не отмести очи от лицето й.

— Тук пише убийство, тежко убийство, въоръжен обир и така нататък. Искаме да знаем какво точно са извършили и как са го извършили. Какви оръжия са използвали. Кърваво ли е било местопрестъплението. Дали извършителят е упражнил насилие, защото е изгубил контрол, или защото това му е доставяло удоволствие. Трябват ни характерни подробности.

— Пак ви казвам, не е проблем. Само ми дайте компютър.

— Освен това трябва да съпоставим имената в списъка с всеки член на семейство или банда, който е навън и може да е достатъчно луд, за да търси отмъщение от страна на затворника.

— Няма проблем.

Хънтър погледна списъка, после Гарсия и накрая отново Алис.

— Много сте самоуверена. Мислите ли, че сте толкова добра?

Усмивка озари лицето й за секунда.

— Още по-добра съм — отговори жената без колебание. — Дайте ми компютър и веднага ще започна работа. — Посочи списъка в ръцете му. — Но засега това може да бъде начало за нас.

Известно време никой не каза нищо.

— Нас? — попита Карлос.

— Прокурор Брадли иска да ви помогна, колкото мога повече. Това ни събира в един отбор, нали? — Очите й отново се насочиха към Хънтър.

— Госпожице Бомонт — каза Робърт и остави списъка на бюрото си. — Ние сме специалната секция към отдел „Обири и убийства“. Това не е градинско увеселение. Знаем, че окръжният прокурор няма търпение да постигне резултати. Ние също. Признателни сме ви за помощта и сте права, че списъкът е добро начало. Но не съм упълномощен да включа някого в разследването, без да се посъветвам с моя капитан. Преди всичко тя не гори от желание цивилни лица да участват в разследванията на отдела.

Алис се усмихна и се приближи до таблото, където бяха закачени снимките от местопрестъплението. Имаше чувствена походка — бавна и отпусната, сякаш знаеше, че на мъжете им харесва да я гледат как се движи.

— Не бъдете скромен, детектив. Упълномощен сте да включвате когото искате в екипа си — отвърна тя спокойно. — Проверих. Тук вие издавате заповедите, а всички други слушат и изпълняват. В моя случай обаче прокурор Брадли е говорил с шефа на полицията Мартин Колинс, който на свой ред е говорил с вашия „неизгарящ от желание“ капитан. Тя нямала голям избор. Опасявам се, че и вие нямате. Прокурор Брадли винаги получава каквото иска.

Хънтър беше достатъчно опитен и знаеше, че възраженията няма да доведат доникъде. Мразеше хората да си навират носа в разследванията му и да му диктуват какво да прави и затова му се носеше славата, че не се придържа съвсем стриктно към протокола, но в полицията имаше йерархия и той беше на много ниско стъпало. Понякога трябваше да отстъпваш, за да се спогаждаш с хората, и случаят в момента изглеждаше точно такъв. Той не каза нищо.

Алис огледа снимките само за миг.

— Боже мой! — промълви тя й бързо се извърна.

Погледът на Хънтър остана прикован в нея.

— Познавах добре Дерек — каза Алис с по-мек глас. — Помагала съм му в десетки дела. Помогнах му да изпрати в затвора много от хората в този списък. Той беше добър човек, който не заслужаваше такава участ. Искам да помогна. И знам, че мога, защото съм добра в работата си. Моля ви, дайте ми възможност да ви помогна да заловите копелето, което му причини това.