Скулптора

25.

Марина Дел Рей беше на един хвърлей от плажа Венис, близо до устието на Балона Крийк. Това е едно от най-големите изкуствено създадени пристанища за малки лодки в Съединените щати и дом на деветнайсет яхтклуба. Побира пет хиляди и триста плавателни съда.

Дори по това време на нощта, с включени сирени и полицейски лампи, им отне четирийсет и пет минути, докато преодолеят уличното движение и се придвижат от Главното полицейско управление до пристанището. Караше Гарсия.

Завиха наляво по Таити Уей и поеха по Четвърта улица вдясно, за да стигнат до паркинга зад кино „Ню Уърлд“, където няколко полицейски коли бяха блокирали достъпа до док А-1000 в Марина Дел Рей. Около отцепения периметър вече се беше събрала голяма тълпа. Навсякъде имаше новинарски микробуси, репортери и фотографи. Карлос трябваше да кара бавно на зигзаг между колите и да натиска клаксона, за да се дръпнат минувачите.

Спряха под лентата, с която беше опасано местопрестъплението, и към тях се приближи един полицай.

— От отдел „Убийства“ ли сте? — Той наближаваше петдесетте, беше висок метър и седемдесет. Беше с обръсната глава и с гъсти мустаци. Говореше с дрезгав глас, сякаш се бореше с простуда.

Детективите кимнаха и му показаха значките си. Полицаят ги погледна и се обърна с лице към пътеката.

— Вървете след мен. Лодката е последната вляво. — Той тръгна натам.

Робърт и Карлос го последваха.

Лампите, които осветяваха дългата алея, бяха малко и поставени на голямо разстояние една от друга. Почти целият път тънеше в мрак.

— Аз съм Роджърс от Западния район. С партньора ми отидохме първи на местопрестъплението — продължи полицаят. — Отзовахме се на обаждане на телефон 911. Някой бил надул яко хевиметъл музика и жена от съседна лодка решила да отиде да попита дали може да намали звука. Тя почукала, но никой не отворил и се качила на лодката. Лампите били угасени, но каютата била осветена от свещи, сякаш за романтична вечеря. — Роджърс поклати глава. — Горката жена. Озовала се в най-ужасния кошмар в живота си. — Той млъкна и прокара ръка по мустаците си. — Защо някой би причинил това на друго човешко същество? Това е най-извратеното нещо, което съм виждал, а съм виждал много страхотии през живота си, уверявам ви.

— Жена? — попита Хънтър.

— Моля?

— Казахте, че някаква жена се озовала в най-ужасния кошмар в живота си.

— А, да. Името й е Джийн Ашман, на двайсет и пет години. Гаджето й има яхта там. — Роджърс посочи голяма яхта, боядисана в бяло и синьо. — Казва се „Сонхадор“. Закотвена е през две места от последната лодка.

— Гаджето й не е ли тук?

— Вече е тук. С нея е на яхтата. Не се тревожете. С тях е един полицай.

— Говорихте ли с нея?

— Да, но само за да разбера в общи линии какво се е случило. По-добре да оставя това на вас, детективите от отдел „Убийства“.

— Тя е била сама на яхтата на гаджето си, така ли? — попита Гарсия.

— Да. Приготвяла романтична вечеря — свещи, шампанско, нежна музика. Сещате се за какво говоря. Той щял да се върне по-късно вечерта.

Те стигнаха до последната лодка. Пред подвижното мостче, водещо към борда, беше опъната полицейска лента за местопрестъпление. Наоколо стояха трима други полицаи. На лицата им беше изписан гняв.

— Кой спря музиката? — попита Хънтър.

— Какво?

— Казахте, че се чувала силна хевиметъл музика, а сега не се чува нищо. Кой я спря?

— Аз — отвърна Роджърс. — Дистанционното на стереоуредбата беше на стол до вратата на каютата. Не се тревожете. Не го докоснах. Натиснах бутона с фенерчето си.

— Браво.

— Между другото, повтаряше се една и съща песен — третата на диска. Забелязах това, преди да изключа уредбата.

— Повтаряла се е някаква песен?

— Да, отново и отново.

— И сте сигурен, че е била само една песен, а не целият диск?

— Да, третата песен. — Роджърс отново поклати глава.

— Мразя рок музиката. Сатанински звуци, ако питате мен.

Карлос погледна партньора си и леко повдигна рамене. Знаеше, че Робърт обожава рок.

Роджърс намести фуражката на главата си.

— Е, на кого искате да разрешим да влиза тук?

Хънтър и Гарсия се намръщиха.

— На криминалистите, разбира се, на кого другиго? Има ли други детективи?

Робърт леко поклати глава.

— Не ви разбирам.

— Тук скоро ще гъмжи от разгневени ченгета.

Двамата детективи все още го гледаха недоумяващо.

— Жертвата е Андрю Насхорн. Той беше един от нас. Полицай от Лос Анджелис — обясни Роджърс.