Скулптора

114.

Уплашеният и объркан поглед на Скот Брадли се отмести от Оливия към Хънтър и после обратно.

— Моля те — каза той. — Имам семейство. Жена и двама сина.

Оливия отново го зашлеви.

— Аз имах майка.

Скот съзря в очите й нещо, което не беше виждал в ничии други очи. Нещо, което го уплаши както никога дотогава. Разцепената му устна беше започнала да се подува. Той преглътна слюнката и кръвта в устата си, пребори се с желанието си да повърне и заговори:

— Познавахме се от баровете и клубовете в Западен Холивуд. Навремето непрекъснато висяхме по кръчмите. Срещахме се случайно навсякъде. Скоро започнахме да излизаме заедно. Идеята хрумна на Анди. Той предложи да забърше някоя улична курва и да я закара на някое усамотено място. Останалите трябваше да се скрием и да чакаме… — Той отмести поглед встрани.

— Не спирай да говориш — заповяда Оливия.

— Анди беше полицай, наскоро бе завършил академията. Районът му беше Западен Холивуд. Знаеше кои проститутки нямат сводник и закрила.

Робърт затвори очи и въздъхна тежко. Без закрилата на сводник за групата нямаше да има последици, ако нещата загрубеят.

— В онази нощ Анди доведе мършавата куч… — Скот млъкна, преди да довърши думата. — Мършавата жена. Беше дребна. Анди каза, че името й е Рокси. Тя… — Той поклати глава, докато си спомняше. — Тя много се уплаши, когато ни видя всичките. — Скот наведе глава, отбягвайки очите на Хънтър и Оливия.

— И всичките харесвахте това, нали? — попита Оливия. — Харесваше ви, когато те показваха колко са уплашени.

Скот не отговори.

Робърт следеше с поглед Оливия. Тя още стоеше зад стола на Скот. Беше взела пистолета на Хънтър от пода и той я видя, че дръпна предпазителя. Времето им изтичаше.

— Онази нощ нещата се объркаха… много — продължи Скот. — Всичките се… забавлявахме, освен Дерек Никълсън. Той не искаше да го прави. Може би защото му предстоеше да се ожени или защото Рокси непрекъснато ни молеше да не я нараняваме…

Хънтър знаеше, че молбите на Рокси само са разпалвали садистичния огън в тях. Колкото повече се е страхувала, толкова повече те са се възбуждали.

— Тя повтаряше, че има дъщеря, която е болна. — Скот млъкна и за миг в стаята настъпи тишина, и всеки остана сам с мислите си.

— Разкажи му колко много са се объркали нещата — наруши мълчанието Оливия.

— Всичките бяхме надрусани и пияни. Нейтън се държа много грубо с нея. Не забелязахме кога е станало, но Рокси беше престанала да диша.

— Ти би ли я?

— С Дерек не направихме нищо. Бяха Анди и Нейтън.

Оливия погледна ръката на Скот. Беше готова да му отреже още един пръст.

— Да, те я биха, но не беше насилие. Засилваше възбудата за тях. С Дерек само гледахме, кълна се. Не я удряхме. Това не ни харесваше. Не ни възбуждаше.

Това бяха думите на Дерек Никълсън, когато се беше изповядал пред Оливия.

— Вероятно си е ударила главата — продължи Скот. — Не може да е умряла от няколко шамара.

Оливия погледна Робърт и после отново насочи вниманието си към Скот:

— Говори.

Скот изхрачи кръв.

— Когато осъзнахме, че Рокси е мъртва, всички се паникьосахме. Не знаехме какво да направим. Никой не разсъждаваше трезво. Бяхме употребили твърде много алкохол и дрога. Предложих да я оставим там и да се пръждосваме, но Анди каза, че не става. Веществените доказателства, които ченгетата щели да намерят в стаята и по трупа й, щели да ни изпратят за дълго зад решетките. Можело да се опитаме да почистим, но нямало гаранция. И после Анди измисли план.

Хънтър почувства, че стомахът му се свива. Знаеше какъв е планът.

— Анди излезе и донесе няколко дебели найлона, касапски сатър, дълга тънка верига, катинари и голяма, правоъгълна метална кутия за инструменти. Само че не беше достатъчно голяма да побере човешко тяло. — Скот млъкна и отмести поглед встрани.

— Не спирай точно сега — подкани го Оливия. — Разкажи му ти какво направи.

— Не съм направил нищо — заоправдава се той.

Тя му удари още един шамар. Раната на устната му се отвори и в стаята отново се разхвърчаха пръски кръв.

Скот се разтрепери и бързо си поех дъх няколко пъти.

— Кажи му.

— Нейтън беше работил на половин ден в месарница. Биваше го с касапския сатър — каза Скот.

Оливия не трепна. Вече беше чувала цялата история.

— Ние с Дерек не можехме да гледаме. Излязохме навън, докато Анди и Нейтън го правеха. Дерек беше много разстроен. Тревожеше се за дъщерята на куч… на жената — какво ще стане с нея и така нататък. Притесняваше се повече за нея, отколкото за нас. Това вероятно имаше нещо общо с факта, че беше загубил майка си, когато е бил много малък. Искаше да отиде при ченгетата, но знаеше, че ако го стори, дълго ще гние в затвора. Следваше право последна година. Беше сгоден и щеше да се жени след месец. Не искаше да проваля живота си. Освен това, ако отидеше при ченгетата, Анди щеше да го убие. Щеше да убие всички ни. Каза ни го. — Скот млъкна, за да си поеме дъх. — Когато Анди и Нейтън приключиха, всичко, което бе останало, беше кутията за инструменти с катинара и веригата. Баща ми имаше яхта и ключовете бяха в мен. Възложиха ми задачата да изхвърля кутията, колкото мога по-далеч от брега. Анди дойде с мен, а другите си отидоха вкъщи. Кутията беше тежка. Нямаше да изплува.

„Последната жертва — помисли си Хънтър. — Онзи, който е изхвърлил трупа.“

— Дерек трябваше да се отърве от чантата на жената и документите й. — Погледът на Скот се насочи към Оливия. — Предполагам, че така те е открил. Не е изхвърлил чантата. Запазил е вещите на Рокси.

Оливия не каза нищо.

— След онази нощ се виждахме все по-рядко, докато накрая се отчуждихме. Всеки продължи по пътя. Но запазихме нашата тайна.

— Не всички — възрази Оливия, удари Скот по тила с ръкохватката на пистолета на Хънтър и го повали в безсъзнание.