Ден за изповед

115

Пекин, 16 юли, четвъртък

Малко след един часа през нощта черната лимузина на Пиер Веген навлезе в резиденция Джуннанхай, където живееха най-високопоставените управници на Китай. Пет минути по-късно мрачният председател на Китайската народна банка Ян Йе въведе швейцарския си колега в просторния хол на У Сян, генерален секретар на комунистическата партия.

Генералният секретар се изправи да посрещне Веген, сърдечно стисна ръката му и представи шестимата членове на политбюро, които чакаха да изслушат предложението; сред тях бяха министрите на строителството, комуникациите и вътрешните работи. Искаха да знаят всичко — как ще се постигне, в какъв срок и колко ще струва.

— Благодаря за гостоприемството, господа — започна Веген на китайски. След като изказа своите съболезнования към присъстващите, към цялата страна и особено към хората от Хефей, той започна да излага препоръките си за извънредно бърза и впечатляваща реконструкция на водоснабдяването в страната.

Ян Йе седна отстрани и запали цигара. Дълбоко потресен и изтощен от ужасните събития, той се надяваше хората в тази стая да разберат, че планът на Веген е жизненоважен за националната безопасност и националните интереси. Надяваше се да превъзмогнат своята гордост и политическа упоритост заедно с недоверието към Запада и да започнат работа в максимално сгъстени срокове — преди трагедията да се повтори.

Имаше и още нещо, съвсем лично. За него не се говореше, ала всички китайци, които знаеха за инцидента, се бояха от питейната вода, особено ако идва от езеро; и въпреки цялото си могъщество Ян Йе не се отличаваше от останалите. Само преди три дни жена му бе заминала с десетгодишния им син на гости при роднините си в крайезерния град Уси. Преди няколко часа той й позвъни, за да я увери, както уверяваха цялото общество, че трагедията в Хефей е нещастна случайност и над качеството на питейната вода в страната се упражнява най-строг контрол. Че правителството се кани да вземе мерки и ако послушат неговия съвет, водоснабдяването на цял Китай ще бъде модернизирано в най-кратки срокове. Но с обаждането целеше най-вече да поговори с жена си, да разсее нейните страхове и да й каже, че я обича. Тайно се надяваше да е прав, трагедията в Хефей да се окаже нещастна случайност.

Ала дълбоко в душата си знаеше, че не е така.

Рим, Ватикана, 15 юли, сряда, 19:40

Палестрина стоеше до прозореца в библиотеката си и гледаше към тълпите, които все още изпълваха площада Свети Петър, за да се насладят на красотата му в последните часове на деня.

Обърна се и огледа кабинета. От бюфета зад писалището мраморната глава на Александър се взираше във вечността и Палестрина усети неволна завист към нея.

После той рязко прекрачи към бюрото, седна и взе телефонната слушалка. Освободи линия, натрака един номер и зачака, чувайки как обаждането автоматично се прехвърля от Рим към Милано, после към Хонконг и най-сетне стига до Пекин.

Бръмченето на клетъчния телефон събуди Чън Ин от дълбок сън. На третия сигнал той вече бе скочил от леглото и стоеше гол сред тъмната спалня над магазина за цветя.

— Да — каза той на китайски.

— Имам поръчка за утринна доставка в страната на рибата и ориза — изрече на същия език електронно изменен глас.

— Разбирам — отвърна Чън Ин и изключи телефона.

Палестрина остави слушалката да се плъзне на място, после бавно извъртя стола и отново погледна мраморното лице на Александър. Бе използвал приятелството на Пиер Веген с Ян Йе — чрез небрежни въпроси за живота, роднините и приятелите на банкера, — за да избере второто езеро. Плодородната област с мек климат и процъфтяваща индустрия, наричана „страна на ориза и рибата“, беше на юг от Нандзин — само няколко часа път с влак за отровителя Ли Уън. Езерото се наричаше Тайху. Градът — Уси.