Ден за изповед

Епилог

Бат, Мейн

Бяха сключили договор да си тръгнат веднъж завинаги и повече да не се връщат. Но два дни след тържественото погребение на кардинал Палестрина Хари и Дани се върнаха. Хари се грижеше за ръчния багаж, Дани куцукаше с патерици. Отлетяха със самолет до Ню Йорк, после до Портланд, Мейн, а оттам продължиха с кола в ясния летен ден.

Елена бе заминала при родителите си, за да им каже, че смята да напусне манастира, да подаде в Сиена молба за освобождаване от обета и след това да отиде при Хари в Лос Анджелис.

Хари караше наетия шевролет през познатите градчета Фрийпорт и Брънсуик. Най-сетне навлязоха в Бат. Старият квартал изглеждаше непроменен — все същите бели дъсчени и тухлени къщички блестяха под юлското слънце, огромните брястове и дъбове в яркозелена лятна премяна бяха все тъй величави и древни. Отминаха корабостроителницата, където бе работил и загинал баща им, после бавно завиха на юг към пристанището, отбиха от шосето по Хай Стрийт и след малко излязоха на улицата към гробището.

Семейният парцел се намираше на един тревист хълм с изглед към далечния залив. Беше както го помнеха — добре поддържан, тих и спокоен, само от близките дървета долитаха птичи песни. Баща им го бе купил веднага след раждането на Мадлин. Тогава вече знаеше, че няма да имат други деца. Парцелът бе за петима. Сега трима от тях лежаха в него. Мадлин, баща им и майка им, която бе подчертала в своето завещание, че желае да бъде погребана при Мадлин и бащата на децата си. Последните две места бяха за Хари и Дани — ако ги искаха.

Преди време не биха могли и да си помислят подобно нещо. Но животът се променяше и те се променяха заедно с него. Кой знае какво ги чакаше още? Тук бе красиво, спокойно, а в известен смисъл идеята носеше утеха и връщаше всичко на място.

Оставиха въпроса така — назрял, увиснал, обсъден и не дообсъден, както става между братя.

Ден по-късно Дани отлетя от Бостън за Рим, а Хари за Лос Анджелис. Животът бе станал малко по-тъжен, по-богат, по-мъдър и безкрайно променен. Заедно бяха навлезли в един кошмар и намериха сили да оцелеят. А по пътя събраха смахната, нелепа, изумителна банда — монахиня, сакато джудже и трима изключителни италиански полицаи. Превърнаха се в екип и за пръв път от детството си насам бяха рамо до рамо.

Герои?… Може би… Спасиха живота на Маршано, предотвратиха гибелта на хиляди и хиляди невинни хора в Китай… Но медалът имаше и обратна страна — ужаса, който не бяха успели да предотвратят. Ала вече всичко бе минало и заминало, нямаше как да го променят. Сега трябваше да подхванат всичко оттам, където бяха прекъснали. Всеки със своето — Дани с кардинал Маршано и църквата, Хари с живота сред лудницата на Холивуд, ала вече обединена изцяло около едно ново и фантастично ядро, наречено Елена.

Всеки от тях вече знаеше, че има отново брат.

В три и половина следобед на седемнайсети юли, петък, Джакомо Печи, папа Лъв XIV, охраняван най-строго в лятната си обител Кастел Гандолфо сред хълмовете близо до Рим, бе уведомен за ужасните събития във Ватикана, завършили със смъртта на Умберто Палестрина.

В шест и половина същата вечер, почти осем часа, след като бе отлетял с хеликоптер, светият отец се завърна с кола във Ватикана. В седем събра най-близките си съветници на молитвена литургия за мъртвите.

По пладне в неделя над римските камбани се раздаде траурен звън за кардинал Палестрина. А в сряда бе организирана тържествена заупокойна служба в базиликата „Свети Петър“. Сред хилядите присъстващи бе и новоизбраният държавен секретар на Светия престол кардинал Никола Маршано.

В шест същата вечер кардинал Маршано се срещна насаме с кардинал Жозеф Матади и монсиньор Фабио Капици. Веднага след това той отиде да се помоли със светия отец в личния му параклис, а по-късно двамата вечеряха насаме в папските покои. Не се знае какво са си казали.

Десет дни по-късно, на двайсет и седми юли, понеделник, Херкулес вече се бе възстановил достатъчно, за да бъде изписан от болницата „Свети Йоан“ и откаран за допълнително лечение в частна клиника.

Още три дни по-късно обвиненията срещу него отпаднаха тихомълком. След месец той напусна клиниката и получи работа и малък апартамент в тосканското градче Монтепулчано, където живее и днес като надзирател на маслиновата градина, собственост на семейство Возо.

През септември главният прокурор на Групо Кардинале Марчело Талиа обяви за доказано, че покойният терорист Томас Хосе Алварес-Риос Кайнд е убиецът на римския кардинал Розарио Парма и че е действал сам, без помощта на групировки или чужди държави. След това изявление италианското правителство официално разпусна Групо Кардинале и следствието приключи.

Ватикана запази пълно мълчание.

На първи октомври, точно две седмици след официалното изявление на прокурора Талиа, шефът на ватиканската охрана Яков Фарел излезе в отпуск за пръв път от пет години насам. Докато се опитваше да премине австрийската граница с личната си кола, той бе арестуван и обвинен в съучастие за убийството на старши инспектор Джани Пио. Съдебният процес все още предстои.

Ватикана отказва всякакви коментари.