Ден за изповед

30

10 юли, петък, 1:00

Нечия ръка докосна лицето на Хари, той потрепери и изстена. Ръката се отдръпна, но след малко се върна с влажна кърпа, за да избърше лицето му. После изчисти и раната на челото.

След това мръдна по-нагоре и лекичко почна да стърже спечената кръв от косата му.

Нейде далеч се раздаде, глух тътен и земята подскочи, после шумът и движението престанаха едновременно. Хари усети как някой го дърпа за раменете и отвори очи, по-точно единственото око, с което виждаше. Едва не подскочи от изненада. Отгоре го гледаше грамадна глава с мътно просветващи в полумрака очи.

— Parla italiano?

На земята до него седеше човек със странен, писклив и напевен глас. Хари бавно извъртя глава да го огледа.

— Inglese?

— Да… — прошепна Хари.

— Американец?

— Да… — повтори шепнешком Хари.

— И аз бях някога. От Питсбърг съм. Дойдох в Рим, за да играя във филм на Фелини. Нищо не излезе. И останах.

Хари чу звука на собственото си дишане.

— Къде съм?…

Лицето се усмихна.

— При Херкулес.

Изведнъж отгоре се появи ново лице. Този път на жена. Мургава, около четирийсетгодишна, с шарена забрадка. Тя коленичи, докосна челото му, после се пресегна и вдигна лявата му ръка, омотана в дебела превръзка. Погледна мъжа с несъразмерната глава и каза нещо на език, какъвто Хари не бе чувал през живота си. Мъжът кимна. Жената отново погледна Хари, после рязко стана и се отдалечи. След малко долетя глух шум, сякаш някой отваряше и затваряше тежка врата.

— Виждаш само с едното око… Но скоро и другото ще се оправи. Тя го каза. — Херкулес пак се усмихна. — Заръча ми да почиствам раните по два пъти на ден и утре да сменя превръзката на ръката ти. Другата, на главата, засега да стои. Пак тя го каза.

Отново се раздаде тътен и земята потрепери.

— Това е моят дом. Тук живея — каза Херкулес. — Зазидана част от метрото, стар сервизен тунел. Тук съм от пет години… и никой не знае. Е, някои знаят, като нея например… Бива си я, а? — Той се разсмя, после придърпа алуминиева патерица и се надигна. — С краката съм зле. Но имам огромни рамене и съм страшно силен.

Херкулес беше джудже. Висок около метър, най-много метър и двайсет. Имаше грамадна, почти яйцевидна глава. А раменете и ръцете му наистина бяха огромни. Но освен тях нямаше почти нищо. Кръстът му беше съвсем тънък, краката мършави като вейки.

Херкулес изкуцука до тъмната стена и взе нещо. Когато се върна, стискаше втора патерица.

— Стреляли са по теб…

Хари го изгледа с недоумение. Нищо не помнеше.

— Голям късмет си извадил. Пистолетът е бил малокалибрен. Куршумът рикоширал от черепа ти… Измъкнах те от канала.

Без да разбира, Хари го гледаше със здравото си око. Мозъкът му полагаше неимоверни усилия да осмисли нещата, сякаш се бореше да изплува от дълбок сън, да премине от някакъв безкраен кошмар към действителността. Кой знае защо, мислите му се насочиха към Мадлин и той я видя в черните води под леда с разперени ръце и крака, с разпиляна коса около главата. Запита се дали и за нея е било същото — прехвърляне напред-назад ту към страховитата реалност, ту към безчувствена дрямка, докато най-сетне е потънала завинаги в последния дълбок сън.

— Не усещаш ли болка?

— Не…

Херкулес се ухили.

— Заради нейните билки. Тя е циганска врачка. Аз не съм циганин, но се разбирам с тях. Разменяме туй-онуй. Правим си услуги. Така се уважаваме и нито аз крада от тях, нито те от мен. — Той се разкиска, после отново стана сериозен. — И от теб няма да крада, отче.

Хари го изгледа смаяно.

— Отче ли?…

— Документите бяха в сакото ти, отче Адисън…

Херкулес се подпря на патериците и протегна ръка настрани. Дрехите на Хари бяха прострени да съхнат върху грубо скованата закачалка наблизо. На земята под тях лежеше пликът, който му даде Гаспари. До него съхнеха личните вещи на Дани — обгорелият часовник, счупените очила, опърленото удостоверение от Ватикана и паспортът.

Херкулес изведнъж се плъзна като акробат надолу по патериците и седна до Хари както преди малко. Сякаш просто си бе придърпал стол.

— Имаме малък проблем, отче. Ти сигурно искаш да съобщя на някого какво те е сполетяло. Най-вероятно на полицията. Но още нямаш сили да ходиш, а аз не мога да кажа никому, че си тук, защото ще си разкрия жилището. Разбираш ли?

— Да…

— Засега си почивай. Ако е рекъл Господ, още утре ще си на крак и тогава върви, където искаш.

Със същата ловкост както преди малко Херкулес се изкатери нагоре по патериците.

— Напускам те за известно време. Спи и не се бой. Тук си в безопасност.

С тези думи той се завъртя и изчезна в мрака. Стъпките му прокънтяха в тунела, после се чу скърцане и шум на тежка врата.

Хари се отпусна по гръб и за пръв път усети, че е завит с одеяло, а под главата му има възглавница.

— Благодаря — прошепна той.

Отново чу глухия тътен и земята се разтресе — някъде далеч минаваше мотриса. После умората го надви, той затвори очи и престана да мисли за каквото и да било.