Ден за изповед

144

9:40

Дани предпазливо открехна вратата на кабинката и надникна навън. Двама мъже стояха до писоарите, трети си чоплеше, зъбите пред огледалото. Той отвори по-широко, избута количката до изхода на тоалетната и се опита да излезе. Вратата не помръдна. Някой напъваше да влезе от другата страна. Дани се озърна. Мъжете още си стояха на място. Никой не го гледаше.

— Хей! — подвикна някой иззад вратата.

Дани се отдръпна и стисна калъфа, готов да го хвърли срещу противника.

Вратата се отвори и в тоалетната влезе още един мъж с инвалидна количка — американецът с бейзболното каскетче от микробуса. Той спря на прага и двамата се спогледаха.

— Ама ти наистина ли си падаш по янките? — лукаво се ухили старецът. — Май си смахнат.

Дани надникна през рамото му. По коридора течеше непрекъснат човешки поток. Къде беше Елена? Действаха строго по график. Отвън Хари сигурно вече пресичаше парка, за да потърси чантичката.

— Просто обичам бейзбола. Колекционирам шапки. — Дани се отдръпна назад. — Минете насам, че да изляза.

Онзи не помръдна.

— Кои отбори харесваш? Хайде де, дай да си побъбрим. Казвай сега. Коя лига, Американската или Националната?

Изведнъж Елена се появи в коридора зад стария запалянко. Дани сви рамене.

— След като сме във Ватикана, би трябвало да кажа, че харесвам най-много падретата… Извинявайте, трябва да тръгвам.

Старецът се усмихна широко.

— Дадено, мой човек, няма да те задържам.

Той избута количката си навътре към тоалетната и Дани излезе. Елена го подкара по коридора. Внезапно Дани сграбчи колелата с две ръце.

— Спри.

В другия край на коридора Итън и Адриана Хол бързо крачеха през тълпата и се оглеждаха. Търсеха някого.

Дани се озърна през рамо към Елена.

— Обръщай и карай назад.