Ден за изповед

157

Роскани лежеше в тревата. Първият агент бе паднал по гръб на петнайсет метра от него и стенеше. Пет метра по-близо вторият лежеше по корем с широко разтворени безжизнени очи и от дупката между тях бликаше кръв.

С надеждата, че са били само двама, Роскани се претъркаля и погледна надолу, където преди малко бяха Хари и Херкулес. Видя само сиви валма. Вместо да се разсейва, пушекът ставаше все по-гъст.

Той предпазливо стана, огледа се и пристъпи към мъртвеца. Взе пистолета му, пъхна го под колана си и тръгна към другия, който продължаваше да стене.

10:55

— Дани — долетя по телефона тревожният глас на Хари. — Къде сте?

— Близо до гарата.

— Качвайте се във вагона. Херкулес е ранен, нося го.

Елена спря. Бяха стигнали края на дърветата и стояха зад един жив плет срещу ватиканското кметство. Точно отпред беше гарата, а вдясно от нея се виждаше част от товарния вагон. После отекна свирка и по релсите бавно се зададе омазнен зелен локомотив. Изведнъж машината спря и от гарата излезе човек с побеляла коса. Той записа нещо в бележника си, вероятно номера на локомотива, после се изкачи вътре.

— Не знам дали Херкулес ще издържи.

Елена се озърна към Дани. И двамата усещаха в гласа на Хари страх, болка, отчаяние.

— Дани — долетя отново гласът на Хари. — Маршано изчезна.

— Какво?

— Тръгна сам. Не знам накъде.

— Къде бяхте, когато изчезна?

— Близо до Радио Ватикана. В момента минавам край Етиопския колеж… Елена, трябва да се погрижиш за Херкулес.

Елена се наведе към телефона.

— Ще те пресрещна, Хари. Само внимавай…

— Дани… Роскани е тук. Томас Кайнд също. Сигурен съм, че знае за влака. Пази се.

— Не мърдай! — заповяда Роскани, стиснал беретата с две ръце.

Когато пристъпи по-близо, той различи ясно проснатия агент. Лежеше по гръб с подгънат крак и затворени очи. Окървавените пръсти на едната му ръка бяха отпуснати върху гърдите; другата не се виждаше. Очевидно нямаше скоро да стане.

От далечината долетя локомотивна свирка. Само секунди след първия сигнал. Роскани извърна глава и се опита да различи нещо през пушека. Хари и Херкулес сигурно вече вървяха натам. Може би и Маршано, отец Даниъл и Елена Возо. Значи беше напълно възможно натам да отива и Томас Кайнд.

Инстинктът го накара да се обърне. Раненият агент се беше надигнал на лакът и стискаше пистолет. Двамата стреляха едновременно. Роскани усети жесток удар. Десният му крак се подгъна и той загуби равновесие. Превъртя се, падна по корем и стреля отново. Излишно — първият куршум бе пръснал черепа на човека в черно. Хапейки устни, Роскани се изправи и с вик падна отново. По крачола на бежовия му панталон се разширяваше червено петно. Беше прострелян в дясното бедро.

Цялата сграда се тресеше от рева на двигателите.

— Va bene — изпращя глас от радиостанцията.

Фарел кимна и двама швейцарски гвардейци с автоматични пушки и маскировъчни комбинезони отвориха вратата към покрива. Те изскочиха навън и Фарел ги последва, стиснал здраво ръката на светия отец.

Навън стояха още десетина въоръжени гвардейци. Фарел изтича покрай тях към армейския хеликоптер, увиснал до ръба на терасата. Пред отворената му врата стояха двама офицери и двама агенти в черно.

— Къде е Палестрина? — попита папата и се озърна, очаквайки държавният секретар да го чака до хеликоптера.

— Той каза, че ще ви настигне по-късно, ваше светейшество — излъга Фарел. Нямаше представа къде е Палестрина. От половин час не бе чувал нищо за него.

— Не.

Изведнъж светият отец спря пред отворената врата на хеликоптера и погледна Фарел в очите.

— Не — повтори той. — Няма да ме настигне. Аз знам и той знае.

С тези думи Джакомо Печи, папа Лъв XIV, обърна гръб на Фарел и агентите в черно му помогнаха да влезе в хеликоптера. После заедно с двамата италиански офицери се качиха след него. Вратата се затвори, Фарел отстъпи назад и махна с ръка на пилота.

Грохотът се засили, изви се вихър и гвардейците се приведоха, докато машината литваше към небето. Пет секунди, десет. После изчезна.