Ден за изповед

Имаше и още нещо…

Лос Анджелис, 5 август

Беше го завъртяла вихрушка от безброй задачи — включително спешен договор за продължение на „Лунното куче“ — и безброй нескончаеми разговори по телефона с Елена, която се готвеше телом и духом да пристигне в Лос Анджелис. Ала Хари усещаше как все по-често го мъчи споменът за един разговор с Дани по пътя за Бостън.

Всичко бе започнало от това, че си блъскаше главата над куп неизяснени въпроси. А след като помежду им отново имаше братска връзка, след като бяха преживели заедно толкова много премеждия и споделяха толкова много тайни, стори му се съвсем естествено да помоли Дани за изяснение на няколко дреболии.

Но имаше и най-сетне Хари не издържа. Трябваше да узнае. Той затвори вратата на кабинета, взе телефона и се обади на един приятел от редакцията на „Тайм“ в Ню Йорк. Десет минути по-късно разговаряше със специалиста по въпросите на ЦРУ във вашингтонското бюро на списанието.

Запита какви са шансовете Централното разузнавателно управление да има таен агент във Ватикана. Отсреща долетя смях. Невероятно е, заяви журналистът. Но все пак възможно? Да, възможно.

— Особено — продължи човекът от „Тайм“ — ако отговорникът за Италия е разтревожен от влиянието на Ватикана върху тази страна, най-вече след ватиканските банкови скандали в началото на осемдесетте години.

— Не само банкови, а, да речем… и свързани с въпроса къде влагат своите — Хари внимателно подбра думата — … инвестиции?

— Все едно… Решават кое е важно, после внедряват секретен сътрудник колкото се може по-близо до източника.

Хари усети как по гръбнака му плъзват ледени тръпки. Близо до източника — като личен секретар на кардинала, управляващ инвестициите на Светия престол.

— А може ли — продължи той — този отговорник за Италия да е римският резидент на ЦРУ?

— Да.

— И кой ще знае за действията му?

— Има една ограничена категория строго охранявани сътрудници, наречена лира — съкратено от „личностно разузнаване“. Внедряват ги много дълбоко. Още по-дълбоко внедрени, което е най-вероятно при деликатните отношения САЩ — Ватикана, са сътрудниците с кодово название ноп — съкратено от „неофициално прикритие“. Пазят ги в тъй строга тайна, че дори директорът на ЦРУ често не знае за тях. Агентът ноп се вербува лично от местния резидент за внедряване на строго определено място. Обикновено това се извършва с далечен прицел — трябват години, докато агентът се издигне и спечели пълно доверие.

— А може ли такъв агент да бъде… духовно лице?

— Защо не?

Хари не помнеше как остави слушалката, как напусна кабинета и тръгна сред смога и августовската жега по Родео Драйв. Не помнеше дори как и кога е пресякъл булевард Уилшър. Просто изведнъж се озова в универсалния магазин „Ниман-Маркус“ и една много красива млада жена му показваше вратовръзки.

— Не, не ми допада — поклати глава Хари. — Нека сам да огледам…

— Разбира се.

Жената го озари с кокетна усмивка. Преди време не би пропуснал подобен случай. Но сега нямаше настроение за флиртове. Може би никога повече нямаше да има. Днес беше сряда. В събота го чакаше полет до Италия, за да се срещне с родителите на Елена. Само за нея мислеше, само нея сънуваше, само нея усещаше с всеки дъх. Или поне така бе досега, до телефонния разговор с кореспондента на „Тайм“. Но по пътя насам в паметта му бе изплувал съвсем ясно споменът как на ватиканската гара застана пред Томас Кайнд и дръзко заяви срещу дулото на картечния пистолет: „Брат ми дори не подозира колко добре го познавам.“

Ноп, „неофициално прикритие“, агенти, пазени в тъй строга тайна, че дори директорът на ЦРУ често не знае за тях.

Дани.

Боже господи, може би изобщо не познаваше брат си.